Може би проблемът е в това, че не търсиш на правилното място. Ако си избираш от "най-вървежните", шансът да попаднеш на скромно и добро момиче клони към 0. Аз съм на твоята възраст и мога да ти кажа, че въпреки финансовите затруднения, които изпитваме със съпруга ми, не ми е минавало през ума да си хващам друг, за да ме издържа. Огледай се и ще видиш, че не всички момичета се интересуват от скъпи дрешки и гримове. Друг е въпросът дали ти не се точиш на кифли.
Благодаря :) Колкото до парите от университета, те са под формата на еднократна помощ от близо 3000 лв. Не разчитам на тях, за да отгледам детето, затова и таткото се труди, но все пак ми се полагат.
Като казах, че майка му ни помага нямах предвид, че тя ни издържа. Има голяма разлика. По-скоро е емоционална подкрепа. За пореден път заявявам, че не чакам помощи от държавата. Не знам до колко си запозната, но университетите имат различна политика свързана с майките-студентки, а и аз завършвам другата година, така, че определено детето ми няма да порасне само. Но в разказа си нямах намерение да наблягам на това, а да излея емоциите си. Как да не плача, след като мъжа ми ми липсва и до сега никога не сме се разделяли за толкова дълго? Ако човекът когото обичаш е далеч, а ти носиш детето му, как би се чувствала?
Това, че масово хората са бедни, прави ли ги неграмотни и ограничени? Невероятно, но факт - не всички можем да се родим богати. Не знам защо си останала с впечатлението, че разчитам на еднократната помощ за майки-студентки. Ако беше така, мъжът ми щеше да си стои при мен. Когато човек прави нещо, трябва да има смелост да поеме отговорност за това, както ние правим. Не мога да си обясня откога стана по-морално да се правят аборти от това да създадеш семейство и да гледаш дете?
Моите коментари