Ezine.bg»Споделени Истории»Семейни Истории»Заради пари той работи по корабите, а аз стоя сама бременна
Заради пари той работи по корабите, а аз стоя сама бременна
АнонименНовак
Здравейте!
Казвам се Лора и съм на 22 години. Преди 4 години започнах връзка с мъжа, за който наскоро се омъжих. Очакваме бебче и дори не се е споменавало да го махаме. Проблемът е, че изпитваме големи финансови затруднения, понеже аз съм студентка и не работя и само с неговата заплата ни е много трудно. Знам, че когато родя ще имам право на еднократна помощ, но преди това се нуждаем от много неща. Няма как да ни помогнат родителите ми, защото живеят в малък град, а заплатите там не са никак високи.
Той има само майка, която се опитва по всякакъв начин да помогне, за което съм безкрайно благодарна. Но както и да го погледнем, парите не стигат за нищо. Ние някак си можем да се лишим от глезотии, както цял живот сме правили, но бебчето няма как да го лишим. Затова и съпругът ми реши да работи по специалността, която завърши, и така се качи на кораб. Толкова много ми липсва и много, много го обичам, но откакто е заминал съм тъжна и самотна. Само ми се плаче.
Коремът ми расте, а таткото го няма. В началото на бременността се заблуждавахме и живеехме някак с парите, които той печелеше, но когато видяхме, че трябва да сменим квартирата и за в бъдеще ще се нуждаем от куп други неща, всичко се промени. Сега единственото, което ми напомня, че не съм сама са леките почуквания по корема от малката принцеса, която расте вътре в мен. Страх ме е, че баща й няма да се върне на време или, че нещо друго ще се случи. Постоянно се притеснявам, мисля дали е добре, дали му липсвам и плача.
Казвам се Лора и съм на 22 години. Преди 4 години започнах връзка с мъжа, за който наскоро се омъжих. Очакваме бебче и дори не се е споменавало да го махаме. Проблемът е, че изпитваме големи финансови затруднения, понеже аз съм студентка и не работя и само с неговата заплата ни е много трудно. Знам, че когато родя ще имам право на еднократна помощ, но преди това се нуждаем от много неща. Няма как да ни помогнат родителите ми, защото живеят в малък град, а заплатите там не са никак високи.
Той има само майка, която се опитва по всякакъв начин да помогне, за което съм безкрайно благодарна. Но както и да го погледнем, парите не стигат за нищо. Ние някак си можем да се лишим от глезотии, както цял живот сме правили, но бебчето няма как да го лишим. Затова и съпругът ми реши да работи по специалността, която завърши, и така се качи на кораб. Толкова много ми липсва и много, много го обичам, но откакто е заминал съм тъжна и самотна. Само ми се плаче.
Коремът ми расте, а таткото го няма. В началото на бременността се заблуждавахме и живеехме някак с парите, които той печелеше, но когато видяхме, че трябва да сменим квартирата и за в бъдеще ще се нуждаем от куп други неща, всичко се промени. Сега единственото, което ми напомня, че не съм сама са леките почуквания по корема от малката принцеса, която расте вътре в мен. Страх ме е, че баща й няма да се върне на време или, че нещо друго ще се случи. Постоянно се притеснявам, мисля дали е добре, дали му липсвам и плача.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (8)
Изпрати
Много хора са така за съжаление, но не страдаи мила всичко това е за детето, ако го обичаш ще си го дочакаш, не мисли лоши неща, имате най хубавото нещо на света малката принцеса всичко друго ще се оправи.
0
0
Тая шматка със съветите за аборти не я слушай.
Трудно ще ви е, после ще завършиш и ще работиш и ти, така че не се тревожи.
Ама да седиш и да ревеш с бебе в корема е далеч от представата ми за поемане на отговорност. Мъжа ти прави необходимото в момента, за да сте добре с детето, дръж се по-мъжки де. Не се разстройвай, мисли за доброто на детето в тебе.
Трудно ще ви е, после ще завършиш и ще работиш и ти, така че не се тревожи.
Ама да седиш и да ревеш с бебе в корема е далеч от представата ми за поемане на отговорност. Мъжа ти прави необходимото в момента, за да сте добре с детето, дръж се по-мъжки де. Не се разстройвай, мисли за доброто на детето в тебе.
0
0
Здравей, случайно попаднах в сайта и видях , че темата ти е нова, така че може би ще прочетеш това...не си единствената жена в подобно положение в България, аз съм на 24 и съм бременна в петия месец и приятеля ми (не сме женени, но сме заедно от 5 години)замина преди месец в чужбина , поради същата причина...вярно, тежко е , но се преживява, недей да плачеш, това с нищо няма да ти помогне, напротив, детенцето има нужда от една спокойна майка, която няма място за лоши мисли в главата си. Всичко ще бъде наред, нищо няма да му случи на момчето, ще поработи, ще събере някой лев и ще се прибере, надявам се това да се случи преди раждането , защото ще имаш нужда от неговата помощ. Сядай да четеш дебелите книги и не си мисли за глупости, всичко ще е наред.
3
0
До В
Абе идиотке тъпа що не хванеш да се махнеш от темата и да се гръмнеш от такива тъпи злобарки ми писна просто, относно авторката миличка ще се справите, сега нещата не ти изглеждат розови, но след време ще се успокоиш и нещата ще се наредят, лека бременност и здраво бебче
Абе идиотке тъпа що не хванеш да се махнеш от темата и да се гръмнеш от такива тъпи злобарки ми писна просто, относно авторката миличка ще се справите, сега нещата не ти изглеждат розови, но след време ще се успокоиш и нещата ще се наредят, лека бременност и здраво бебче
2
0
Не мога да разбера що за злоба ги тресе някои хора. Явно влизат в подобни сайтове, за да си излеят отровата върху хора, които не познават. Така, а сега за теб. Първо, състоянието ти в момента се дължи до голяма степен и на хормоналните промени в организма. Не е за подценяване. Второ, по-оптимистично. Смени си името от sunsetlora на sunriselora. Трето, не сте само вие в това положение, за съжаление. Радвай се, че съпругът ти е отговорен човек. Защото можеше да легне в къщи и само да се оплаква. Помисли, че на него едва ли му е лесно. Даже може би му е по-трудно, отколкото на теб. Четвърто, колкото и да ти е трудно опитай да гледаш по-оптимистично и не предавай тъгата на бебчето. Мога и пето и шесто... Радвай се, че ще си имаш бебче. Аз се борих години, докато стане. Всичко, което сега ти изглежда трудно минава и се забравя. Бъди щастлива, с това което имаш.
2
0
Изобщо не обръщай внимание какво пишат,радвай се ,че чакаш дете и не мисли за тъжни неща,все пак с мъжа ти може да се чувате.Не е аборта решението за всичко,в живота никога незнаеш,какво щв ти се случи и не мисля,че ако някой чака дете,направено случайно,аборта е най-доброто решение.Иначе от университеа не дават ли някакви пари?Лека бременност ти пожелавам.
3
0
Благодаря :) Колкото до парите от университета, те са под формата на еднократна помощ от близо 3000 лв. Не разчитам на тях, за да отгледам детето, затова и таткото се труди, но все пак ми се полагат.
0
0
Живота е много труден. Имаме момченце на 4 и бебче на дни, с баткото беше по трудно, дрешки, памперси, мляко ... Всичко е ужасно скъпо, а и щом сте на квартира нещата стават още по сложни. Защо не се преместихте до родителите и да започне нещо той в малкия град. Така няма да ти е никак лесно, знам как се гледа бебе, тежка и отговорна задача си е, а така все ще си сама, а той на кораба. Аз лично не бих издържала, разделяла съм се със съпруга ми за 10 дни и си обещахме повече да не се разделяме, ужасно тягостно ни беше през тези 10 дни, докато беше в командировка, хем детето ни беше на 3 години.
2
0
То първо се мисли, после се правят деца. Но ти не се притеснявай, циганите, негрите, арабите, глупавите и там сродните им хора така ги правят без да мислят - 2-3-4-5 деца... какво като си една от тях, всякакви хора има на този свят ;) Само че докато в чужбина ги хранят заради това, че правят деца, в България няма кой да те нахрани, та май си по глупава от всички тях, че и студентка!
1
14
Като казах, че майка му ни помага нямах предвид, че тя ни издържа. Има голяма разлика. По-скоро е емоционална подкрепа. За пореден път заявявам, че не чакам помощи от държавата. Не знам до колко си запозната, но университетите имат различна политика свързана с майките-студентки, а и аз завършвам другата година, така, че определено детето ми няма да порасне само. Но в разказа си нямах намерение да наблягам на това, а да излея емоциите си. Как да не плача, след като мъжа ми ми липсва и до сега никога не сме се разделяли за толкова дълго? Ако човекът когото обичаш е далеч, а ти носиш детето му, как би се чувствала?
3
2
Не миличка, това че сте решили на това положение да имате дете /ако не сте го решили е още по зле/ ви прави глупави и ограничени. Аборта отдавна не е нещо много ужасно за интелигентните хора, които не са били достатъчно интелигентни за да се предпазят. Докарали сте до това положение нещата, добре, всеки греши. Но ти просто чакаш на помощта на горката жена, помощите от държавата и се оплакваш по форумите, това ли ти е отговорността? Вместо да подкрепиш мъжа си, на тебе само ти се плаче... той такава ревлива ли те харесва? А детето как ще живее - с майка ходеща на лекции и естествено трябва пак бабите да го гледат, баща, който го няма цял живот? То зная, че каквото и да ви напиша вие няма да ме разберете, но съвета ми е да се опитате и да мислите, не само секс да правите :) Секса и децата всеки може да ги прави, не са нито геройство, нито са там розовите романи...
6
9
Това, че масово хората са бедни, прави ли ги неграмотни и ограничени? Невероятно, но факт - не всички можем да се родим богати. Не знам защо си останала с впечатлението, че разчитам на еднократната помощ за майки-студентки. Ако беше така, мъжът ми щеше да си стои при мен. Когато човек прави нещо, трябва да има смелост да поеме отговорност за това, както ние правим. Не мога да си обясня откога стана по-морално да се правят аборти от това да създадеш семейство и да гледаш дете?
6
2
Аз никъде не съм споменала, че е малка за деца! А това, че много семейства са в това положение просто рисува картинката в България - трагична, пълна с неграмотни и ограничени хора! В крайна сметка авторката хем я боли, хем я сърби. Никой не е виновен за грешките на другие, въпроса кой колко е силен за да се изправи пред тях. Живота не е розова приказка - ще си родим 5 чавета и ще си живеем щастливо до дълбоки старини... явно е пълно с деца тук! А и само в България го има това родителите ти да те гледат цял живот и да живеят живота на децата си, вместо своя собствен... И не, не оправдавайте глупавите хора с нещастието им, жалки ги правите! Чакай си авторке еднократната помощ, тя е твоето спасение... после роди още 2-3, още помощи ще ти дадат ;)
2
3
Подкрепям мнението на limsy. Колкото повече се притесняваш, толкова по-кофти за вас двете. Има много семейства, които са във вашето положение. Въпреки всичко, обърни повече внимание на това, че се обичате, че сте заедно и че се подкрепяте. Хубаво е, че майка му ти помага. Ще се справите. Лека по-лека..
0
0
На 22 съвсем не е толкова малка за деца. А и като чета статията, мога да твърдя, че момичето не е толкова глупаво. Това, че имат финансови затруднения, е съвсем нормално. Все пак са младо семейство, а в днешни дни на кого му стигат парите? Аз също съм млада майка и студентка. Не създавайте излишен стрес на момичето с обиди.
1
0
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
