Ezine.bg»Споделени Истории»Семейни Истории»Заради пари той работи по корабите, а аз стоя сама бременна
Заради пари той работи по корабите, а аз стоя сама бременна
редакция:
Здравейте!
Казвам се Лора и съм на 22 години. Преди 4 години започнах връзка с мъжа, за който наскоро се омъжих. Очакваме бебче и дори не се е споменавало да го махаме. Проблемът е, че изпитваме големи финансови затруднения, понеже аз съм студентка и не работя и само с неговата заплата ни е много трудно. Знам, че когато родя ще имам право на еднократна помощ, но преди това се нуждаем от много неща. Няма как да ни помогнат родителите ми, защото живеят в малък град, а заплатите там не са никак високи.
Той има само майка, която се опитва по всякакъв начин да помогне, за което съм безкрайно благодарна. Но както и да го погледнем, парите не стигат за нищо. Ние някак си можем да се лишим от глезотии, както цял живот сме правили, но бебчето няма как да го лишим. Затова и съпругът ми реши да работи по специалността, която завърши, и така се качи на кораб. Толкова много ми липсва и много, много го обичам, но откакто е заминал съм тъжна и самотна. Само ми се плаче.
Коремът ми расте, а таткото го няма. В началото на бременността се заблуждавахме и живеехме някак с парите, които той печелеше, но когато видяхме, че трябва да сменим квартирата и за в бъдеще ще се нуждаем от куп други неща, всичко се промени. Сега единственото, което ми напомня, че не съм сама са леките почуквания по корема от малката принцеса, която расте вътре в мен. Страх ме е, че баща й няма да се върне на време или, че нещо друго ще се случи. Постоянно се притеснявам, мисля дали е добре, дали му липсвам и плача.
Казвам се Лора и съм на 22 години. Преди 4 години започнах връзка с мъжа, за който наскоро се омъжих. Очакваме бебче и дори не се е споменавало да го махаме. Проблемът е, че изпитваме големи финансови затруднения, понеже аз съм студентка и не работя и само с неговата заплата ни е много трудно. Знам, че когато родя ще имам право на еднократна помощ, но преди това се нуждаем от много неща. Няма как да ни помогнат родителите ми, защото живеят в малък град, а заплатите там не са никак високи.
Той има само майка, която се опитва по всякакъв начин да помогне, за което съм безкрайно благодарна. Но както и да го погледнем, парите не стигат за нищо. Ние някак си можем да се лишим от глезотии, както цял живот сме правили, но бебчето няма как да го лишим. Затова и съпругът ми реши да работи по специалността, която завърши, и така се качи на кораб. Толкова много ми липсва и много, много го обичам, но откакто е заминал съм тъжна и самотна. Само ми се плаче.
Коремът ми расте, а таткото го няма. В началото на бременността се заблуждавахме и живеехме някак с парите, които той печелеше, но когато видяхме, че трябва да сменим квартирата и за в бъдеще ще се нуждаем от куп други неща, всичко се промени. Сега единственото, което ми напомня, че не съм сама са леките почуквания по корема от малката принцеса, която расте вътре в мен. Страх ме е, че баща й няма да се върне на време или, че нещо друго ще се случи. Постоянно се притеснявам, мисля дали е добре, дали му липсвам и плача.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Трудно ще ви е, после ще завършиш и ще работиш и ти, така че не се тревожи.
Ама да седиш и да ревеш с бебе в корема е далеч от представата ми за поемане на отговорност. Мъжа ти прави необходимото в момента, за да сте добре с детето, дръж се по-мъжки де. Не се разстройвай, мисли за доброто на детето в тебе.
Абе идиотке тъпа що не хванеш да се махнеш от темата и да се гръмнеш от такива тъпи злобарки ми писна просто, относно авторката миличка ще се справите, сега нещата не ти изглеждат розови, но след време ще се успокоиш и нещата ще се наредят, лека бременност и здраво бебче