Благодаря на всички, отделили време да ми отговорят. Както и предполагах, има повече критики, за което не споря... Аз самата не спирам да се критикувам. Каквото и да направя все излиза, че е грешно. Например- напуснах работа. Отделих се от любовта и започнах да страдам ужасно много. Обади ми се седмица, след като напуснах да се видим- оказа се, че се е разделил с приятелката си. Отидох до тях да поговорим и се случи неизбежното. Отново почнах да се надявам, но той ми каза, че е грешка и няма да се повтори. В същото време съпругът ми е много добър и мил и не спирам да се обвинявам, че го лъжа. Виждам един единствен изход. В момента работим за инвитро зачеване, и след като забременея и родя, ще го оставя да търси истинското щастие, а за мен ще остане едно прекрасно детенце, за което ще се грижа и ще дам живота си. Сигурна съм, че ще се погрижи за нас финансово, така че ще се справя.
Моите коментари