Омъжих се за него, за да не съм сама и нещастна

Здравейте,
чета историите всекидневно и реших и аз да споделя моята.
Не ми върви в любовта. Въпреки, че давам всичко от себе си винаги ме изоставят. Когато бях на 19 години се запознах с любовта на живота си. Умен, красив, забавен, но разведен с детенце. Не ми пречеше детенцето, аз обичам деца. Пътувах всяка седмица от Дупница до Благоевград за да съм до човека, който обичам. И така минаха 3 години в копнежи и надежди за съвместно бъдеще и той ме изостави. Нямало я тръпката, станала съм му скучна. Много страдах, бях като смъртно болна. Умолявах го за шанс, но беше категоричен- не ме иска повече.
Една година след радялата ми се усмихна съдбата. С колега от офиса прехвърчаха искри. Той не беше свободен, живееше с една жена, но въпреки това ме канеше на кафе, на вечеря и т. н. Аз страшно много се влюбих в него и го помолих да изгони приятелката си, за да сме заедно пълноценно. Съгласи се и след седмица живеех у тях. Бяхме като семейство. Той си падаше по планинско колоездене и всеки удобен случай "хващаше гората", а аз се грижех за домашният уют. И така си живяхме щастливо 3 години. Докато не забременях. Тогава стана страшно.
Той се събра с предишната си приятелка и тя, не той, ме изгони от жилището му. Когато се видях с него на саме ми каза, че тръпката я нямало, че съм скучна и жалка, и че не ставам за друго освен за домашна помощница. Хвърли ми 100 лева за аборт и се сбогува с мен. А продължаваме да работим в един офис. До ден днешен когато го погледна ми се свива стомахът от болка и разочарование. Само една дума и ще съм негова, но няма интерес.
И дойде сегашното ми положение. Малко след аборта се запознах с едно момче. Не много красиво и умно, но добро и старателно.
Мечтаеше за семейство, аз също. Скоро ми предложи брак и се оженихме. Но тръпката я няма. Не го обичам, надявах се че ще се влюбя в него постепенно, но не. Нямаме нищо общо, освен идеята да си направим бебе. И колкото и да ми е неприятно опитваме постоянно. Оказа се, че аборта, който бях правила е сериозна пречка за зачеването и не знам дали да споделя с него. Пия доста хормони и съм станала отвратително дебела.
Страх ме е, че мъжът ми няма да влезе в положение за направеният аборт и ще ме изостави. Той е доста набожен. Страхувам се, че някой ден ще разбере, че не го обичам, а съм с него за да не съм сама. Страхувам се, че и той ще ме остави и тогава ще остана сам-сама. Нямам приятели и роднини. Много ми е самотно и няма да оцелея ако и съпругът ми ме изостави.
чета историите всекидневно и реших и аз да споделя моята.
Не ми върви в любовта. Въпреки, че давам всичко от себе си винаги ме изоставят. Когато бях на 19 години се запознах с любовта на живота си. Умен, красив, забавен, но разведен с детенце. Не ми пречеше детенцето, аз обичам деца. Пътувах всяка седмица от Дупница до Благоевград за да съм до човека, който обичам. И така минаха 3 години в копнежи и надежди за съвместно бъдеще и той ме изостави. Нямало я тръпката, станала съм му скучна. Много страдах, бях като смъртно болна. Умолявах го за шанс, но беше категоричен- не ме иска повече.
Една година след радялата ми се усмихна съдбата. С колега от офиса прехвърчаха искри. Той не беше свободен, живееше с една жена, но въпреки това ме канеше на кафе, на вечеря и т. н. Аз страшно много се влюбих в него и го помолих да изгони приятелката си, за да сме заедно пълноценно. Съгласи се и след седмица живеех у тях. Бяхме като семейство. Той си падаше по планинско колоездене и всеки удобен случай "хващаше гората", а аз се грижех за домашният уют. И така си живяхме щастливо 3 години. Докато не забременях. Тогава стана страшно.
Той се събра с предишната си приятелка и тя, не той, ме изгони от жилището му. Когато се видях с него на саме ми каза, че тръпката я нямало, че съм скучна и жалка, и че не ставам за друго освен за домашна помощница. Хвърли ми 100 лева за аборт и се сбогува с мен. А продължаваме да работим в един офис. До ден днешен когато го погледна ми се свива стомахът от болка и разочарование. Само една дума и ще съм негова, но няма интерес.
И дойде сегашното ми положение. Малко след аборта се запознах с едно момче. Не много красиво и умно, но добро и старателно.
Мечтаеше за семейство, аз също. Скоро ми предложи брак и се оженихме. Но тръпката я няма. Не го обичам, надявах се че ще се влюбя в него постепенно, но не. Нямаме нищо общо, освен идеята да си направим бебе. И колкото и да ми е неприятно опитваме постоянно. Оказа се, че аборта, който бях правила е сериозна пречка за зачеването и не знам дали да споделя с него. Пия доста хормони и съм станала отвратително дебела.
Страх ме е, че мъжът ми няма да влезе в положение за направеният аборт и ще ме изостави. Той е доста набожен. Страхувам се, че някой ден ще разбере, че не го обичам, а съм с него за да не съм сама. Страхувам се, че и той ще ме остави и тогава ще остана сам-сама. Нямам приятели и роднини. Много ми е самотно и няма да оцелея ако и съпругът ми ме изостави.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (11)
Изпрати

Никоя не обича своя чичко-паричко,но е въпрос на личен избор.
0
0

Къде изчезна страха, че мъжа ти ще те изостави? Не струваш!
0
1

В Курило ще то помогнат. Мъжете около теб са за затвора, щото се занимават с душевно болна.
0
1

Не си нито първата, нито ще си последната курветина, оженила се за мухльо. Само без оплаквания! На първо четене ми изгледаш интелигентно момиче, което много добре знае какво прави. Обзалагам се, че ще изцедиш и последната стотинка от мухльото. Успех!
2
2

Благодаря на всички, отделили време да ми отговорят. Както и предполагах, има повече критики, за което не споря... Аз самата не спирам да се критикувам. Каквото и да направя все излиза, че е грешно. Например- напуснах работа. Отделих се от любовта и започнах да страдам ужасно много. Обади ми се седмица, след като напуснах да се видим- оказа се, че се е разделил с приятелката си. Отидох до тях да поговорим и се случи неизбежното. Отново почнах да се надявам, но той ми каза, че е грешка и няма да се повтори. В същото време съпругът ми е много добър и мил и не спирам да се обвинявам, че го лъжа. Виждам един единствен изход. В момента работим за инвитро зачеване, и след като забременея и родя, ще го оставя да търси истинското щастие, а за мен ще остане едно прекрасно детенце, за което ще се грижа и ще дам живота си. Сигурна съм, че ще се погрижи за нас финансово, така че ще се справя.
1
3

Ако мъжа не може помоли колегата ти да ти направи бебе. Важно е кой ще плаща.
1
0

Aха , така значи първо ше родиш дете от него и след това ше го оставиш да е "щастлив" .... а що не го оставиш сега преди детето ,аз ще ти кажа защо ,защото има пари и се надяваш да те издържа докато си жива само защото си му росила дете ?!?!?!?
3
0

Казваш,че обичаш деца,а си направила аборт? Казваш,че мечтаеш за семейство, а се навърташ покрай колегата си и чакаш? Кажи честно-имаш ли капка морал и достойнство? И освен това да попитам в дом за сираци ли си отраснала, че ти е така объркана ценностната система? Мислиш ли, че мъжа ти е толкова глупав, че няма да те опознае? Няма ли да ти е по-добре и по-доходно да проституиращ,щом така или иначе правиш секс без чувства и удоволствие? И последно- как ще възпиташ детето си- като теб-мекотело, или като мъжа ти мухльо?
8
5

Май много абортирали мърши четат сълзливи истории
0
1

Ало, моралиста... Ти наистина не си от тази планета... Май твоята ценностна система е объркана. Или само защото си мъж, на теб ти е позволено да съдиш една жена... А някога запитвал ли си какво е заради "кефа" на един мъж жената да изкупва чужди грехове... Секса винаги е секс, а последствията от него зависят от мухльото, МУХЛЬО!!!!!
10
1

eй човече!!чети и мисли!не си го изкарвай на друг!имаш нужда от помощ!!!!!!!!
0
0

Дръж мъжа си, че друг няма да те вземе ти си слаба и безхарактерна. Снасяй бебета, както кокошка снася яйца и не му мисли-това го можеш. Ако и колегата ти пусне те чакат щастливи дни- хем женена, хем оправена. Щом съпруга ти е добър и прост всичко може да понесе. Не се оплаквай от живота си, че не заслужаваш повече. Това дори ти е много. Налягай си парцалките и не очаквай щастие. Човек, който убива бебета трябва да умира всеки ден.
2
6

Разреди си и почни на чисто. Изчакай истинската любов. По-добре сам, отколкото с неподходящ човек.
5
0

Разбила си 2 семейства, проваляш живота на 3ти човек и искаш щастие?! Мога да ти кажа само, че всичко се връща. Рязка и директна съм, но от статията разбирам, че ти явно нямаш идея какво си направила! Защо не опиташ да намериш щастие, което няма да е за сметка на нечие чуждо? Ако наистина не обичаш този мъж... защо обричаш себе си и него?
8
0

Смята и дете да ражда от него, горкото дете.Май не знае какво иска.
2
0

Няма как нещо да стане, когато не го правиш с удоволствие, с любов...Доколкото разбирам правите секс, за да направите дете, не за да сте интимни, не за да се сближите...Това е изнервящо, стресиращо, включително и за организма ти.
Смятам, че човек сам избира как да живее и дали да бъде щастлив. Каквото и да те посъветват тук, ти сама най - добре знаеш какво и как да направиш.
Смятам, че човек сам избира как да живее и дали да бъде щастлив. Каквото и да те посъветват тук, ти сама най - добре знаеш какво и как да направиш.
0
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 8
53
43
31
21
10
Дай твоята оценка: