Аз заминах ... Махнах се от града ... Вече съм далеч .. Но той отново ми писа . Боли ,че сме далеч един от друг . Но знам ,че ще направя и невъзможното за да се видим поне още веднъж !
Виж сега , според мен трябва да се каже всичко в очите ! От опит го казвам ... Ужасно е да не споделяш какво чувстваш ... Ако не му кажеш , винаги ще се питаш въпроса :"Ами какво щеше да стане ако ...?" Затова действай .. Не мисля ,че трябва да криеш чувствата си ... Пиши му , ако за теб това е по-добре ... Не е казано ,че трябва да му го кажеш в очите ... Има хора ,които могат да си изливат чувстват само зад екрана .. По-лесния вариант , според мен ... :) и пиши после какво е станало :P
Тази история ми се случи на мен .. Мислех ,че се случва само по филмите ,но вече съм сигурна ,че става и в реалния живот !!! Зад всеки беден , просещ, човек се крие история !!! Въпроса е дали имаме желание да я изслушаме и да им помогнем ! Срещала съм професори , хора с няколко висшета да просят - това ме натъжава изключително много ... И не знам как бих могла да им помогна, не знам просто какво да направя ?!
И аз бях така .. И все още съм .. Просто трябва да разбереш ,че повечето хора са такива . Води си същия начин на живот и не се променяй . Но гледай да се разбереш с момчетата от класа ти . Никой няма правото да те обижда . Аз примерно седнах и поговорих с тях . Да те са като маймуните и се разсейват постоянно , но в крайна сметка аз продължих да говоря и то взе ,че им влезна в главата . След това изобщо не са ме закачали . Даже с всеки изминал ден аз станах приятелка на момчетата . Така ,че гледай да поговориш с тях , а ако не искат да чуят ги остави . Примири се . Само ,че им обясни , че на никой няма да му е приятно да го обиждат . Остани си себе си и един ден някой ще те забележи - правилния. Баба ми (лека и пръст) ми казваше : Колкото те обиждат , толкова и те харесват . Хубав ден :)
Моите коментари