Не искам да звучи грубо, но защо постоянно наблягаш на "джипове" "коли" "подаръци" и защо трябваше да отбележиш,че момчето от Плевен не е толкова заможно, като цяло доста от детайлите с финансовото положение и на двете момчета можеше да ги пропуснеш, не виждам, защо са от такова голямо значение в цялата история? Не е ли по-важна самата история за нараненото момче и как ти си го наранила и се опитваш да оправиш нещата, а не "собственият бизнес на родителите му, постоянните букети, подаръци и т.н"? Като цяло ме изгуби още в началото на историята и по мое лично мнение (което ти изобщо не си задължена да приемеш, но тъй като искаш мнение) преосмисли цялата си ценностна система, отношението ти към хората и намали материализма, докато е още в начален стадий. :)
Не е това пробелмът, просто самата мотивация я няма и на мен не ми е приятно, определен не ми е приятно да се чувствам така, от година и половина се мъча да променя нещо, от година и половина е това състояние. Ако беш еот 2-3 дена и аз щях да го определя, като мрънкане и оплакване. Мисля че наистина имам сериозен психичен проблем, но и също така ме е страх да се обърна към психолог. За това казах,че не търся съвет, а просто място на което да споделя, какво ме мъчи.
Написах подобна история и съм изненадана,че все още има хора, които са на същото мнение, като мен относно това дали вече нещо има смисъл, защото и аз доста често се запитвам дали има смисъл да живееш в свят, който върви само към пропадане и шанса да срещнеш стойностни хора е ограничен до минимум. София е голям град ще срещнеш доста хора, доста интереси и колкото и негативно да звучи ще се сблъскаш с още повече хора, които ще те накарат да съжаляваш,че си говорил някога с тях. Прекалената модернизация и втълпяването от известни личности, медии и т.н. колко е перфектен живота води до това чудене дали живота ти има смисъл (поне аз така си го обяснявам). А може просто и това ти състояние да е породено от промяната, която ти предстои и да е нещо временно.
Моите коментари