В никакъв случай,не живея с мнението на майка ми,напротив-тя се настани в моята къща,и аз няма къде да отида с това дете..ако съм искала да живея с нейното мнение,да съм се пренесла да и слушам акълите...а детето ми не иска да се маха от нашата къща,и стоя там заради него,защото няма кой да го посрещне и изпрати за училище,да му сготви,изпере и т.н..той жадува за баща...Не мога да отида в друг град ,защото бизнеса и работата ми са тук,и в този момент,нямам финансова възможност за квартири и нови разходи...
Благодаря на всички ,които ме посъветвахте,но разговорите с никой ,не дадоха резултат.Синът ми сега ще навърши 17 год,пояснявам за момичето ,което бе написало"каква е тази торта за 13 годишен",той беше на 12,а тортата беше традиция в училище,всички деца(тогава) си правеха в училище парти на р.дни за да спестят някои и друг учебен час ..та говорих с(и то не за първи път) относно въпроса за изнасяне от в къщи,НО..той не иска,каза ми-изнасяй се като искаш,аз оставам тук,ще идвам да те виждам,но оставам тук.Той пък колкото баща му му прави нетактични забележки и му се кара,той пък толкова по се завира там.Дори на скоро ми каза_"Защо всички деца имат истории с бащите си ,само аз не,ти ме учи да карам колело,ти ме учи да плувам,ти ме учи да стрелям,да помпя и сменям гуми,да карам кола и т.н..."Отговорих му-помисли си сам..И много се надявах ,че е прозрял нещата ,но той явно си жадува за БАЩА..Относно майка ми-опитах се да поговоря и с нея-греда..Още след първото изречение се скарахме,и разговора приключи..лошо и влияе критическата :) няма начин да ме разбере,и да ме подкрепи.И от двете по-лоши неща,предпочитам за сега,да остана да живея при т.нар.ми съпруг,там поне не си говорим,и не се караме,не се забелязваме,и поне не си вдигам захарта(имам диабет).Не ми се прибира в къщи,но няма къде да отида,стоя на работа докато се стъмни,макар че имам възможност да се прибера в 5ч ,и нямам търпение да стане утро за да се махна пак от там..Зимата ходих на психоаналитик,но нямах никаква полза от него,изписа ми някакви успокоителни,от които се дрогирах,спях и пиех много вода..Една или няколко таблетки,не решаваха парични и семейни проблеми..спрях ги.Сега просто стискам със зъби(не знам до кога)и чакам да спечеля някой джакпот ,да открадна детето и да се махна от тук.Искам да си разплатя всички заеми ,и да отворя нова страница в живота си ,с нови хора,и ако може и приятели,защото в момента нямам и приятели-всички се оказаха предатели и лицемери-коя ми била приятелка ,че съм имала възможност да и давам пари и цигари,коя ,че съм и давала дрехи,коя ,че съм и гледала децата,коя че съм и била рамо за всичко ...сега когато имам нужда от рамо -всички са в запас..звънят когато им трябват пари,или помощ,но този филм свърши.Една ми написа един ден във ФБ,на стената"ТИ ПА ГОЛЯМА РАБОТА СТАНА,НА К'ВО СЕ НАДУВАШ?НА ЩАСТЛИВИЯ ЛИ ТИ СЕМЕЕН ЖИВОТ ИЛИ НА БОРЧОВЕТЕ СИ,ХАХАХАА,КИФЛА..Станах за подигравка с добротата си и искреността си ,за подигравка на тези ,които с години на ред ги носих на гърба си.Човешката злоба,завист и простотия-нямат граници.Остана ми вярата в мен самата,много трудно се отказвам и отчайвам,и се надявам да издържа докато се изплатя ,за да започна на ново,макар че годинките си летят,и ще бъде може би късно,но ще опитам да бъда още малко силна.Радвам се ,че се отзовахте,и ме посъветвахте,и съжалявам ,че около мен няма ХОРА ,с които да споделям,и от които да получавам съвети.Благодаря ВИ много .
Моите коментари