Всеки от нас е имал или има домашен любимец, без значение дали това е куче, котка, зайче, папагал или друг вид. Привързаността, която изпитваме към домашните си любимци, е голяма.
Ние се грижим за нашето животно като за дете, храним го, къпем го, гушкаме го, дори му говорим. Много хора чувстват обич към тези животинчета, каквато са изпитвали само към друг човек.
Годините, в които отглеждаме домашните си любимци, могат да са много, затова моментът на раздялата е болезнен. Когато чувстваш едно куче като част от семейството си, е много трудно и мъчително, когато дойде времето то да умре.
Колкото и да ни е неприятно всички знаем, че това е физиологията както на животните, така и на хората. Когато кучето умира, просто трябва да се сбогуваме с него, както правим с хората и продължим живота си с прекрасните спомени, които сме създали през годините.
Макар и мъчително, когато нашето куче умира, ние не можем да променим нищо. Смъртта е най- трудната част от живота, много хора не могат да преживеят загубата, особено на любимото си куче. След годините вярна служба и стоейки до нас, един ден е съвсем нормално кучето ни до умре. Животът е устроен така, че едни умират, а други се раждат.
Когато наближи този момент, бъдете до него и продължавайте да го обгрижвате, колкото и трудно да ви е. Грижите за кучето трябва да продължат до неговия сетен дъх.
Смъртта е един много емоционален момент за всички от нас, без значение кого губим. Бъдете такива, покажете емоции, плачете, ако ви се плаче. Викайте, ако ви се вика. Излейте цялата си болка и мъка и отдайте заслужена почит на това същество, което е прекарало живота си с вас и ви е служило вярно.
