Живеем във време, в което думата равенство е широко разпространена и широко използвана. Това обаче по никакъв начин не означава, че е широко застъпена концепция в обществото ни. И това е особено вярно за равенството между мъжете и жените.
През изминалите 100 години, например, жените получиха право на глас, право на собственост, право да не зависят от мъжете си, т.е. правото да работят, без да е нужно разрешение от съпрузите им и др. Равенството между половете като че ли изживява своя апогей.
На работното място обаче това все още не е така. Дори и в Европа, която счита себе си за земя на равенство, солидарност и мир, има още много какво да се желае. Почти няма държава, в която мъжете и жените да получават една и съща заплата за една и съща позиция, която заемат. В управлението на фирми и държави все още преобладаващ процент мъже заемат ръководните постове.
Според данни, събрани и представяни от Световния икономически форум в Давос всяка година, човечеството е далеч от пълното равенство между мъжете и жените. Организацията събира подобен род данни от години. Анализират се такива, постъпили от над 150 държави. Разглеждат се критерии като достъп до здравеопазване и образование, както и възможности за развиване на икономическа дейност и/или навлизане в политическия живот на съответната държава.
Според последните данни можем да очакваме, че равенство ще бъде постигнато едва след малко повече от 2 века. Дотогава - до 2276 година проблеми в това отношение ще има.
От разглежданите критерии, достъпът до образование е най-развит. Условията са благоприятни и 96% от жените имат възможност да учат и да се развиват. По този показател неравенството ще изчезне най-бързо. По отношение на последния показател обаче нещата са далеч от идеални. Въпреки че през последните години все повече жени започват да развиват собствен бизнес и да стават част от управлението на държавата, в която живеят, има още много какво да се желае. Има индустрии, в които жените все още не могат да пробият и да стигнат до ръководни постове. И тук не говорим за традиционно мъжки професии, а за сфери, в които женският начин на мислене и умения могат да бъдат от голяма полза като IT индустрията например.
Проблемите в това отношение намаляват с по-бързи темпове в развитите държави и в онези, които членуват в различни международни организации като например Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В развиващите се и бедните страни обаче този въпрос все още стои на дневен ред и трябва да се работи по намиране на решение.
Световният икономически форум препоръчва създаването на политики за окуражаване на жените да развиват специални умения, които да им помагат за намиране на работа или за развитие на собствен бизнес. В същото време индустриите трябва да дават възможност на жените да се развиват чрез учене, тренинги и вътре-фирмени обучения.
Премахването на неравенството е тристранен процес и зависи от държавната политика, различните индустрии и самите жени. От това зависи и периодът от над 2 века да се съкрати.
