Санбернарите произхождат от тибетските мастифи, които са пренесени в Европа, където са се кръстосвали с местни породи. В резултат на това се формира масивно, издръжливо и силно куче.
Санбернарите имат много интересна история. Името на породата идва от манастира Свети Бернар, където тези кучета са били отглеждани дълго време като помощници и спасителни кучета.
Санбернарите изглеждат заплашителни, но всъщност са мирни. Кучетата имат умерена игривост, дисциплина, миролюбие, смелост. Представителите на породата лесно се привързват към собственика, обичат децата и ако обърнете дължимото внимание на тяхното обучение, те ще могат да помогнат във всяка ситуация.
Въпреки голямото си телосложение и мощ, подобно на повечето големи кучета, санбернарите са податливи на редица кучешки заболявания и продължителността на живота им е приблизително 10 години.
Разбира се, здравето на домашния любимец зависи от правилната и цялостна грижа, но най-често санбернарите имат такива здравословни проблеми на опорно-двигателната система.
Предвид големия стрес върху ставите, свързан с телесното тегло, кучетата често страдат от дисплазия на тазобедрената става. Ако забележите, че кучето куца по време на разходка, спешно се свържете с вашия ветеринарен лекар.
Други срещани заболявания при санбернарите са:
- разкъсвания на сухожилията;
- херния;
- епилептични припадъци;
- лимфом;
-рак на костите или кръвта;
- инверсия на клепачите на кучето;
- катаракта;
- метаболитно заболяване;
- подуване на корема на кучето;
- кучешко затлъстяване;
- алергии (реакция на имунната система към кучешка храна, вируси, насекоми, некачествени ваксинации).
За да се предотвратят заболявания при санбернара, се препоръчва да подбирате внимателно храната на кучето, да го водите на контролни прегледи при ветеринар и да следите състоянието на венците, зъбите, козината и стойката на кучето.
Когато избирате кученце, обърнете голямо внимание на родословието му. Попитайте развъдчиците за какви евентуални заболявания трябва да внимавате при тази порода.
