Какво е християнско посвещение?
Посвещението в християнство става чрез три тайнства: св. Кръщение, св. Миропомазване и се. Евхаристия. Православната църква, вярна на древната традиция, извършва тези три тайнства последователно в едно и също време, даже над пеленачета. Римокатолическата църква (макар че по принцип признава единството на християнското посвещение и дори извършва трите тайнства едновременно над възрастни в случай, че там има клирик в епископски сан или презвитер, специално натоварен с право да конфирмира), вярна на една средновековна концепция, която в основата си крие практичността, ги извършва над малки деца разделено, т.е. в различии периоди от тяхното детство, освен ако детето е в опасност от смърт — тогава тези тайнства се извършват едновременно. Въпреки това в рубриките на издадените след Втория ватикански събор богослужебни книги тя повелява на своите свещенослужители в пастирските си съвети и в катехизическите си поучения да изясняват на пасомите си, че християнското посвещение съставлява едно цяло и че християните са длъжни да приемат трите гореизброени тайнства, за да бъде посвещението им пълно. Православната църква не е пренебрегвала принципа на практичността: като има предвид, че пеленачетата не могат да поемат твърда храна, тя ги причастява със св. Кръв Господня, а в случай, че кръщенето и миропомазването стане в ден, когато няма св. литургия, причастява новопросветения в един от следващите дни, когато се извършва литургия. И в тия случаи тя схваща посвещението в християнство като един
единен акт.
Същина на Св. Кръщение
Първото от седемте тайнства е св. Кръщение. То е врата, през която всеки човек минава, за да стане член на св. Църква. Кръщението е тайнство, чрез което огласеният в Христовата вяра бива потапян трикратно във вода при произнасянето на формулата: “Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца (амин) и Сина (амин), и Святаго Духа (амин)”; очиства се от всеки грях и оправдан и осветен (1 Кор. 6:11), възражда се за нов, благодатен живот; умира за греха, за да живее за Бога (Рим. 6:11).
Христос не е нито първият, нито единственият, Който заповядва да се кръщава. Кръщение е имало и преди Него като символ на очищение и ново рождение. (Водата на потопа, която очисти и обнови света; водата на Червено море, която се отвори пред Божия народ, като го спаси от гонението на фараона; водата на река Йордан, която също пропуска избрания народ, за да влезе в Обетованата земя, бе предобраз на християнското кръщение.) Христос използва този символ, за да въведе чрез него последователите Си в Божието царство, като го направи тайнство. Той казва на Никодим: “Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5), с което ясно очертава пред Своите последователи важността на очищението на плътта чрез вода, която възражда вътрешния човек чрез Дух Свети. Затова, когато изпраща Своите апостоли в света, Той им поръчва да кръщават “в името на Отца и Сина, и Святаго Духа” (Мат. 28:19) и свързва това кръщение със спасението на човека (Марк 16:16).
При Христовото кръщение не водата, а Светият Дух възражда. Следователно християнското кръщение не е обикновен обред, както у юдеите и езичниците, а тайнство. Това тайнство съединява кръстения с Христа, “облича” го в Христа, като му дава възможност да вземе участие в тайната на Христовата смърт и на Христовото възкресение (Рим. 6:2-11; Гал. 3:27).
При християнското кръщение е необходима вода (Деян. 8:36). Налице трябва да има покаяние (Деян. 2:38) и вяра (Мат. 28:19-20) в Иисус Христос (Деян. 8:12, 37; 16:15; 18:8; 19:4; 22:16). Вярата в Христа трябва да се изповяда от кандидата (Деян. 8:37) или кръстника, както и отношението, което Той, възкръсналият и възнеслият се Иисус, има към Отца и Светия Дух (Деян. 2:33), и че Той е причина за спасение на всички (Евр. 5:9).
Кратка история на Св. Кръщение
Християнското кръщение е установено от Господ Иисус Христос (Мат. 28:19-20; Марк 16:15-16). Апостолите са почнали да кръщават още на самия ден Петдесетница. В книга Деяния на светите апостоли са отбелязани кръщенията на около 3000 души, на самаряни, между който и на Симона (8:12-13), на евнуха на Етиопската царица Кандакия (8:38), на Савел (9:18), на Корнилиевия дом (10:47-48), на Лидия и нейните домашни (16:15), на тъмничния стражар във Филипи (16:33), на коринтяни, на Крисп и Гай, на Стефаниновия дом (18:8; 1 Кор. 1:14-16) и на ефесяни (Деян. 19:5).
Актът на кръщението ставал в “жива вода”, т.е. текуща вода чрез потапяне на кандидата. При липса на обилна вода обаче то могло да се извърши и чрез поливане три пъти на вода върху главата на кандидата.
През III в. подготовката към кръщение е вече почти напълно установена. Така според древни извори институцията на оглашението през IV в. достигнала своето пълно развитие.
Най-голяма отговорност за новокръстените носели възприемниците, наречени така, защото те вземали върху себе си отговорността за казаното пред епископа или свещеника и за бъдещото поведение на своите кръщелници.
Както и всички тайнства кръщението като ритуал се доразвива през вековете и се обособява в зависимост от географския район или особените практики на различните църкви. Важно е да се знае, че без кръщението е невъзможно да се отслужват останалите тайнства, обреди и молитви.
През 2017 г. бе осветен новия храм „Въздвижение на св. Кръст Господен“ в кв. Лозенец, София. От тогава всеки ден в него се отслужва св. Божествена литургия и се извършват кръщенета, венчавки и всички тайнства и ритуали.
