Най-новите изследвания на норвежки учени по отношение на болестта на Алцхаймер са направо революционни – според тях женският хормон естроген е ефективно средство за предпазване от Алцхаймер при жени преди и след климактериума.
Болестта на Алцхаймер води до дегенеративни промени на главния мозък, произходът на това заболяване и до ден днешен не е установен. Като цяло то поразява хора на преклонна възраст и незначителен процент се пада на хора на средна възраст.
Рискът от възникване на болест на Алцхаймер в средна възраст значително намалява при употреба на препарати, съдържащи естроген. Предполага се, че женският хормон оказва няколко въздействие върху протичането на болестта – хормонът предпазва от атеросклероза, като осигурява нормален приток на кръв към главния мозък.
Именно този фактор е тясно свързан с намаляване на риска от възникване на болест на Алцхаймер. Учените предполагат също така, че естрогенът поддържа сложни връзки между мозъчните клетки, особенно в тези негови части, които в по-голяма степен се поразяват от болестта на Алцхаймер.
Има фактори, които се смятат за предразполагащи към това заболяване. Сред тях са генетична обремененост – т.е. някой друг в семейството да е боледувал от Алцхаймер. Заболяванията на щитовидната жлеза, раждане след тридесетгодишна възраст на майката, ниска степен на образование.
Колкото и да е странно, при непушачите рискът от заболяване е по-висок, отколкото при пушачите. Честите стресови ситуации, високото съдържание на метали в питейната вода, честата употреба на алкохол и монотонната работа, в която липсва творчество, също са сред определящите фактори.
При Алцхаймер в мозъка се образуват невротоксични форми, които се превръщат в налепи на В-амилоиден белтък. Те предизвикват дегенерацията на невроните.
Това води до постепенна и все по-прогресираща деменция. Повява се разстройство на пометта. Нарушава се както краткотрайната, така и дълготрайната памет.
Намаляват интелектуалните възможности, изчезва абстрактното мислене, както и възможността за чете, писане и смятане. Намалява критиката към собственото психическо състояние. Възможно е желание за самоубийство.
В ранния стадий на заболяването човек губи ориентация във времето, пространството и в собствената си личност. Постоянно е неспокоен, не може да седи на едно място. Заболяването може да се съпровожда с халюцинации и бълнуване.
За съжаление не е измислено лекарство срещу това заболяване. В периодите на проблясъци болните успяват да си напишат бележки, с които да се подсещат за това, което искат да кажат или да направят. Ужасното е, че след като този проблясък отмине, те дори не могат да прочетат какво са написали, тъй като забравят буквите.
