Шотландски учени твърдят, че способността да се работи в екип с други хора зависи от генетичната предразположеност. Изследователите наблюдавали хиляда двойки близнаци.
Еднояйчните близнаци много по-често от разнояйчните реагирали по еднакъв или сходен начин в едни и същи ситуации, което според специалистите предполага непосредствено генетично влияние.
Но някои изследователи твърдят, че в дадения случай решаваща роля могат да играят и други фактори. Изучаването на реакциите на близнаци е стандартен метод на тестване, когато трябва да се определи влиянието на генетичен фактор върху здравето или в дадения случай върху поведението.
Еднояйчните близнаци имат един и същи набор гени, а разнояйчните близнаци си споделят много по-малко количество еднакви гени. При социални анкети еднояйчните близнаци много по-често отговаряли еднакво на зададените въпроси от двуяйчните близнаци.
Фактът, че и еднояйчните, и разнояйчните близнаци се възпитават заедно намалява вероятността от влияние на други фактори при разлики в отговорите.
Професор Тим Бейтс, ръководител на изследването, е на мнението, че основният фактор в случая е наследствеността. Успехът на работата на един екип на практика зависи от генетичния състав на всички участници в него, както и на редица други фактори като общи цели, вярвания и традиции.
Най-големият му опонент в това отношение е професор Кари Купър от университета в Ланкастър, който твърди, че макар да е възможно гените косвено да влияят върху способността на човека да работи в екип, има и по-отговорни фактори.
„Когато оценявате способността на един човек да работи в екип, вие ще разберете, че най-вероятно тази способност се е сформирала на базата на отношенията с родителите, братята и сестрите.
Аз мога да разбера по общата работа на групата каква предразположеност има даденият човек - към интроверсия или екстраверсия, но е трудно да се каже в каква степен генетиката е отговорна за това и в каква – средата”, твърди професор Купър.
