Шизофренията е хронично психическо разстройство, което се характеризира с изкривено мислене и възприятие на действителността. Около 2.4 милиона от жителите на САЩ страдат от това заболяване.
Взависимост от пола на човек болестта започва да се развива в различна възраст. Ако това е мъж, то заболяването го атакува в края на тийнейджърския му период или когато стане на двадесет години.
При жените тази болест се проявява към тридесетата година. Няма значение дали човек живее на село или в града, болестта се проявява еднакво в различните среди на живот.
Според психиатрите шизофренията се съпровожда винаги от пет характерни симптома и това са бълнуване, редовни халюцинации, несвързан говор, дезорганизирано поведение и намаляване на емоционалната изразителност, която върви в комплект с нежеланието за срещи с хора.
Шизофреничните разстройства могат да се проявят епизодично, но могат и да прогресират и да са редовни. Болестта се диагностицира когато пациентът в продължение на повече от два месеца показва поне два от симптомите.
Но ако е налице само един симптом и това са халюцинации, съпроводени от гласови коментари, диагностицирането също може да бъде направено. За окончателната диагноза трябва да има още две „условия”: пациентът не може да изпълнява каквато и да е работа, както и да поддържа отношения с хора. За диагностициране тези признаци трябва да се проявяват поне 6 месеца.
Първоначалните анализи за диагностицирането на шизофренията – като анализ на кръвта, сканиране на мозъка и други, са предназначени да се постави правилната диагноза и да се изключи влиянието на физически травми, алкохол и психотропни вещества.
Лечението на шизофренията винаги предполага използването на антипсихотични препарати за облекчаване на симптомите, както и на поддържаща психотерапия.
Желанието на пациента да се лекува и да взима лекарства също оказва голямо влияние върху избора на лекарствени средства. Тогава докторът взима решение дали да предпише хапчета или инжекции.
Тъй като шизофренията оказва разрушително действие не само на конкретния човек, но и върху членовете на семейството му, е много важно от страна на медицинските работници да им оказват подкреп
Семейната терапия не трябва да се разглежда само като образователна рутина, а да е мощно оръжие за намаляване на влиянието на последствията, които могат да възникнат при евентуален рецидив.
