Какво е катаплексия
Катаплексията представлява патологично състояние, при което настъпва временна загуба на мускулния тонус и невъзможност за движение. Често се асоциира с нарколепсия, но е възможно да се свърже и други патологични състояния.
Когато катаплексията не е свързана с нарколепсията се счита за вторично възникнало явление, когато е възникнало в резултат специфични лезии на мозъка, водещи до изчерпване на невротрансмитера хипокретин. В много случаи този проблем е породен от специфични лезии, разположени в хипоталамуса. При деца, катаплексията може да сигнализира за мозъчен тумор.
Катаплексията може да възникне на фона на различни заболявания – исхемични проблеми, травма на главата, енцефалит, паранеопластичен синдром. Възможно е да се яви като преходно явление или постоянно, когато се дължи на заболявания на хипоталамуса. Тези общи нарушения се отразяват върху хипокретин невроните и тяхната дейност.
Катаплексията се наблюдава и в ранна детска възраст, в комбинация с други неврологични синдроми като Ниман-Пик тип С. Това е автономно-рецесивно заболяване, което се характеризира с натрупването на холестерол и гликосфинголипиди в периферните тъкани на мозъка. Резултатът е инвалидизиращо увреждане на мускулите и прогресираща деменция.
Особености на катаплексията
Внезапната загуба на мускулен тонус се получава по време на будно състояние, а отключващите фактори са емоции с различен характер – смях, страх, гняв, разочарование, раздразнение, нервност, срам и тъга.
Положителните емоции, най-вече смехът най-предсказуемо задействат катаплексията. Според проведени проучвания всички поразени от загубата на мускулен тонус споменават за смях, чувство за забавление и щастие непосредствено преди атаката.
Катаплексичната атака е с внезапно начало и се локализира в определена група мускули или части от тялото. Обектът е в пълно съзнание, което се поддържа и в началото на пристъпа. По време на пристъпа и в резултат на пълната парализа се наблюдава ортостатичен колапс, а падането е бавно и прогресивно, затова могат да се избегнат евентуални наранявания.
Ограничените катаплексични атаки поразяват лицето и главата, шията, горните крайници, а в редки случаи – долните крайници. Пациентите описват трепет в мезентериалните мускули, нарушения в речта, изпускане на предмети от ръцете. Катаплексията може да се проявява многократно, най-вече по време на емоционален стрес, при сънливи и лишени от сън хора.
Симптоми при катаплексията
Катаплексичните атаки се проявяват най-често в периода между 10 часа сутринта и 9 часа вечерно време. Много рядко може да се получи през тъмната част на денонощието. Атаките продължават от няколко секунди до десет минути и може да настъпи няколко пъти седмично. Катаплексията се счита за типична, когато продължава по-малко от 5 минути и е провокирана от смях.
По време на пристъпите се появяват замъгление на зрението, парализа, загуба на равновесие и падане на земята, невъзможност за говор, поради ефективната парализа на мускулите. В други случаи хората се чувстват слаби, а челюстите и крайниците им спират да функционират за миг. Когато катаплексията е свързана с дневна сънливост, халюцинации и проблеми със съня, обикновено е показател за нарколепсия.
Много често състоянието може да се обърка с гърчове, но катаплексията се случва много бързо, по време на емоционална стимулация, възстановяването настъпва почти веднага, а лицето е контактно през цялото време.
Диагностициране на катаплексия
Както при всички други неврологични проблеми, катаплексията се идентифицира чрез извършването на прецизни диагностични процедури. Тъй като заболяването протича в голяма част от случаите на фона на нарколепсията, пациентът трябва да бъде тестван първо за това състояние. Други припадъци, които имитират катаплексията /епилепсия, преходни исхемични атаки/ могат да бъдат отхвърлени чрез задълбочени изследвания на съня, мозъчни процедури и други, по-малко инвазивни неврологични тестове.
Лечение на катаплексия
Катаплексията се лекува неврологично, като все още не са открити поведенчески методи, които биха помогнали. Предписват се трициклични антидепресанти, а в повечето случа инхибитори за обратното захващане на серотонин, които представляват нов клас антидепресанти. Те имат по-малко странични ефекти в сравнение с трицикличните.
Най-новият агент за лечение на катаплексията е натриевия оксибат. Механизмът му на действие не е напълно уточнен, но е доказано, че намалява атаките на заболяването.
Въпреки че само по себе си катаплексията не е животозастрашаващо състояние, една по-тежка негова атака може да доведе до фатален инцидент или тежко нараняване. Това налага навременно лечение и ограничаване на опасните дейности, каквото е шофирането.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
