Ахалазията е наричана още кардиоспазъм. Това е заболяване на хранопровода, при което преминаването на храни и течности е силно затруднено. Долният хранопроводен сфинктер (т.е. бариерата, която не позволява на стомашното съдържание да се върне в хранопровода) не пропуска адекватно. По този начин храната и течностите остават в хранопровода.
Заболяването ахалазия е описано от сър Thomas Willis през 1674 г. Von Mikulicz, който предлага да се нарича „кардиоспазъм”. Ахалазията се среща доста рядко – от 5 до 10 заболели на 100 000 души и засяга предимно аудиторията на средна възраст – на около 40-50 години.
Причината това заболяване да се появи е увреждане на нервните плексуси в стената на хранопровода и стомаха. По този начин импулсите за отпускане на сфинктера не могат да достигнат до мускулните влакна на долния хранопроводен сфинктер и той не работи адекватно. Първоизточникът на това увреждане не е ясен, вината се търси във вируси и автономни фактори.
Пациентите, болни от ахалазия, имат прогресиращо трудно и болезнено преглъщане, болки, тежест и дискомфорт в гърдите. Повечето от тях привикват към затрудненията, защото се развиват относително бавно и късно търсят лекарска помощ.
Заболелите от кардиоспазъм могат да повръщат несмляна храна и понякога да я вдишат. Попаднали в белия дроб тези хранителни остатъци водят до възпаления и чести пневмонии, които могат да прогресират до гнойни абсцеси на белия дроб. Ахалазията води до понижаване на теглото и занижаване на имунитета. В един по-късен етап може да се усложни с рак на хранопровода.
Лечението на ахалазията може да бъде оперативно и неоперативно. Неоперативното лечение включва балонна дилатация. С помощта на ендоскоп или под рентгенов контрол се слага сонда водач и чрез нея балон на мястото на стеснения хранопровод. Балонът се надува и така временно се разширява стеснението. Успехът е временен и налага повторения.
Оперативното лечение също е два вида. Първото се нарича още кардиомиотомия по Хелер. Преди всичко пациентът трябва да бъде наясно, че оперативното лечение не възстановява болния хранопровод. Чрез него се създават условия за преминаването на храната. Операцията се извършва с разрез на коремната стена и представлява освобождаване на стеснението като се пресича задебеления мускулен слой на засегнатия участък.
След 1990 година Pelligrini въвежда безкръвен метод на опериране – лапароскопия. Същността и е идентична – с помощта на малки отвори на коремната стена се поставят видеокамера и малки лапароскопски инструменти, за да се извърши кардиомиотомията.
Успехът на безкръвното оперативно лечение е 95%. Предимствата са, че пациентът се възстановява по-бързо и болезнеността е по-малка. Болният се връща по-бързо към обичайния ритъм на живот и липсват белези и по-малко усложнения в срвнение с отворената коремна операция.
