Кючекът е главно танц на Балканите, появил се тук в началото на 19 век. В Сърбия и Македония наричан “чочек”, в Албания „юуюек”, а в английския език е наричан понякога и цигански месинг.
Танца произхожда от османските военни групи, които през 19 век са разпръснати в целия регион, най-вече цяла Сърбия, България, Република Македония и Румъния. Това довежда до компилирането на широка гама от етнически под-стилове на този танц.
Кючекът се предава през поколенията, като изначалната му форма е предимно от ромски произход. До голяма степен се смята, че се практикува в селски сватби и празненства. Кючека е особено популярен сред мюсюлманското и албанско население. Произходът на думата кючек е неясен, вероятно е от някое ромско наречие. Ритмите могат да бъдат над 100 различни вида.
Като цяло, древният произход на кючека води началото си от Египет. Но е много грешно, когато се бърка с ориенталския танц. Докато при ориенталския Бели Денс движенията са нежни, забавени и извършвани с всяка една брънка на тялото, то при кючека те са главно извършвани с таза. Те са насечени и бързи. За виртуози се смятат хора, които умеят да ги правят много бързо.
Докато в ориенталския свят, за да изкуши мъжа, жената е танцувала ориенталски танц, то по нашите земи и главно в Анадола жените са правели същото, но с кючека. Обяснението защо е предпочитан се крие в предпочитанието на ориенталските мъже. Те харесват закръглени жени, които при кючека могат максимално да покажат телесата си.
Когато начинаещата съблазнителка иска да се научи да танцува кючек, трябва да знае, че колкото и лесно да изглежда, всъщност не е. От друга страна този танц е въпрос на себеусещане, като главното е да се усвои основното движение.
А то е движението на таза. Има два варианта - или да се стъпи здраво на земята, или да се изпълнява на пръсти - както ви е удобно.
Най-важното нещо в кючека е движението на краката и най-вече на колената. Движейки ги напред назад ще започнете да движите и таза. Колкото по-бързо го правите, толкова по-бързо ще правите основното движение.
Препоръчително е да се правят малки крачки при преместването на колената. И колкото по-често правите това упражнение, все по-добре ще усвоявате танца.
От вас зависи какви нови движения ще включите, на едно място ли ще танцувате или ще се развихрите - все пак кючека е танц, който е роден от трансформация и може да бъде преправян и нагаждан по наш вкус.
А не забравяйте и движение на ръцете, което да допълва вашите изкушителни поклащания в горещия ритъм. Просто завъртайте леко в китките със сключени пръсти и в тази поза приплъзвайте ръцете си в произволна посока, която да завърши грацията на танца ви.
