Славата на жените като бъбривки се простира далеч назад в човешката история. Статистически погледнато жените говорят почти три пъти повече от мъжете. Една представителка на нежния пол изговаря около 20 000 думи на ден.
Средностатистическия мъж успява да вокализира едва 7 000 думи. Злите езици твърдят, че това се дължи на факта, че господата просто не могат да вземат думата. Учените от Медицинския университет в Мериленд предлагат друго обяснение.
Основната причина за голямата разлика в бърборенето при двата пола е в мозъка. Учените отдавна са установили, че при говорене в мозъка на човек се активизират различни центрове на речта. Томографски снимки показват, че центровете които се активизират в женските мозъци са почти три пъти по-големи, от центровете в мъжките мозъци.
В допълнение на това д-р Дж. Майкъл Бауър и д-р Маргарет Маккарти са открили и изолирали „езиков“ протеин, който е отговорен за речта. Нивата му в дамските мозъци значително надвишавали тези в мозъците на господата.
„Езиковия протеин“ или Foxp2 има изключително голяма роля за развитието на речта. Повишените нива на този протеин в женския мозък обяснява и защо момиченцата обикновено проговарят първи, жените говорят несравнимо по-бързо и речта им е много по-богата от тази на другия пол.
При разговор, жените могат да говорят едновременно по няколко несвързани помежду си теми, като използват пет вокални тона за да сменят темата или да подчертаят нещо. Мъжете могат да говорят само по една тема и идентифицират слухово само три тона. Това обяснява и избирателното им слушане.
Учените провели експерименти с плъхове, за да докажат ролята на протеина Foxp2 за общителността и бъбривостта у индивидите. Първоначалните данни показали, че нивата на „езиков“ протеин е по-висок при мъжките опитни плъхове. Когато бъдат отделени от майките си, малките мъжки екземпляри започвали да вдигат невъобразим шум. По тази причина майките им ги намирали много по-бързо.
Но когато учените повишили количеството на „езиковия“ протеин при пухкавите момиченца, майките се отзовавали първо на техните жалостиви писъци. Черил Сиск пояснява: “На пръв поглед някой може да остане с впечатление, че резултатите са объркващи и не са приложими за хората. Високите нива на „езиков“ протеин не са характерни точно за женския пол, а за по-общителния от двата пола“.
