Откакто преди повече от половин век СССР успя да изпрати човек в космоса един въпрос вълнува много от жителите на планетата. Дали докато е бил в космоса Гагарин, е срещнал извънземни, биха предположили някои и ще сгрешат.
Въпросът, които вълнува учените по цял свят и по-голямата част от населението, е възможен ли е секс в космоса. Сега, след като сондата Кюриосити кацна успешно на Марс и вече усилено се говори за предстояща мисия да червената планета с пилотиран кораб, въпросът за секса става още по-жизненоважен.
Сексът, в частност редовният секс, е от изключителна важност за човешкото здраве. След полов акт нивото на фагоцити (или т.нар. Т-убийци), които повишават съпротивителните сили на организма, се повишава.
Повишава се и нивото на допамин и ендорфини. Наред с многото си непосредствени ползи за здравето на хората, редовния секс има изключително значение и за емоционалната стабилност и настроението.
Ако проектът за заселване на Марс се осъществи, въпросът за секса при нулева или съвсем слаба гравитация прескача границите на обикновеното любопитство и добива първостепенна важност. Това е причината учени сексолози, физици и астролози трескаво да търсят различни възможности за предварително тестване на интимни отношения в по-особени обстоятелства.
Още през 1991 г. се заговори, че звездното семейство Стив Найджъл и Линда Голдуин, астронавти на борда на совалката Атлантис, са имали задачата да тестват секс при нулева гравитация.
Според непотвърдена информация, двамата съпрузи са се придържали към стриктна програма, в опитите си да използват девет, предварително разработени от медицинските специалисти, пози. Малко се знае за резултатите от тези опити, поради наложеното от НАСА и ЦРУ информационно затъмнение.
Отново през 1991 г. 28-годишната британска красавица Хелън Шърман престоява на борда на международната станция МИР почти десет дни в компанията на руските астронавти Анатолий Арцебарски и Сергей Крикальов. Според запознати, мисията на Хелън Шърмани и Сергай Крикальов е била подобна на тази на американските им колеги от Атлантис.
В момента опитите в тази насока се извършват в Марсианската изследователска станция (Mars Desert Research Station, MDRS). Тя е построена в пустинята на щата Юта, като целта й е възможно най-пълно да пресъздаде марсианската среда.
Според д-р Крис Лендхарт, който е лекар от MDRS, за разлика от липсата на гравитация при полет в космоса, на Марс има такава. И въпреки, че тя е само една трета от земната, не би трябвало да повлияе отрицателно на физическото удоволствие от половия акт.
Въпреки това бъдещите заселници ще трябва да се съобразяват с някои закони на физиката и да внимават с резките движения. Основното предизвикателство пред опитите за полов контакт ще бъде да се намери начин да се запази контакта между телата.
Открит остава въпросът за употребата на контрацептиви от бъдещите заселници на червената планета. Влиянието на слабата гравитация върху фертилитета на жените никога не е било изучавано. Не е ясно как по-слабото притегляне ще повлияе върху нивата на половите хормони при дамите и дали съществуващите контрацептиви ще бъдат приложими.
