Икебана е традиционно японско изкуство за аранжиране на цветя и буквално може да се преведе като „да вдъхнеш живот на цветята“.
Както се случва с много аспекти от японската култура, корените на икебаната могат да бъдат проследени до принципите на будизма и обичая да се оставят аранжирани цветя на олтара.
В днешно време хората се занимават с икебана в състояние на тих, задълбочен размисъл, а докато избират елементите за дадена икебана се стремят да изразят мислите си чрез специфичната подредба.
Първоначално икебана се е практикувала само от мъже. Учени, императори, князе и високопоставени личности са се отдавали на икебана след оттегляне от социалния живот.
Впоследствие се появили много училища, в които се преподавало как да се оформят цветни композиции, а Икебана станала достъпна и за обществото – самураи, богати търговци, както и други съсловия, включително и жени.
Основната идея на японското изкуство за аранжиране е внимателното огъване и подреждане на клонките. За да се избегне еднообразието, клонките се подрязват до различна дължина. Най-същественото в създаването на икебана е спазването на линията.
Всеки начинаещ в това изкуство трябва да се придържа към правилата на икебаната, защото грешките не са желателни. Една от най-грубите например е кръстосването на клонките. Те трябва да са една до друга, да вървят в една посока, но не бива да се пресичат.
В японската култура съществуват много стилове, според които се оформя икебана. Най-старият стил, рикка, който в превод означава „изправени цветя”, смята, че основният елемент символизира небето или истината и обикновено е асиметричен.
Цялостната идея при този тип аранжиране е да се възпроизведе Вселената под формата на природна картина.
Друг стил е джиука, което означава „свободно падащи цветя“. При този стил няма никакви правила за аранжировка и целта му е по-скоро да покаже артистичността и креативността на твореца и неговата представа за красота.
От значение е и изборът на цветята, тъй като те трябва да са в хармония с годишния сезон. За всяко годишно време има точно определени цветя, а тези, които не отговарят на сезона, не се използват дори и да са във фазата на най-красивия си цъфтеж.