Различаваме няколко вида клизми според целта им на приложение. Такива са очистителните, диагностичните и терапевтичните.
Основната цел на клизмата е с нейна помощ да се евакуира чревното съдържимо. Това често се налага в случаите на запек, когато изхождането е затруднено и за продължителен период от време не може да се изчисти ректумът. Тази очистителна клизма се прави с топла вода и сапун, поставени в еднократна найлонова торна (иригатор). Той, свързан с тръба, отвежда течността до ректума, а оттам по посока на червата и в дебелото черво.
Общото количество, което се въвежда в тялото, зависи от причината за назначаването на клизма, както и от възрастта на пациента. Често се прилагат между 500 мл и 1500 мл течен разтвор.
Прилагането на клизма се налага и в случаи за откриване на рак на дебелото черво, полипи, заради което е належащо той да бъде празен.
Назначаването на очистителна клизма е основен похват и при бременни жени през първия период на раждането. Това означава, че се прави в случаите на започнало раждане и според това дали плодът е в правилна позиция в малкия таз на жената и дали предлежащата част – главата е добре прилегнала към входа на таза. Също е от значение какво е разкритието на жената, т.е. ако то е по-голямо, се избягва прилагането ѝ.
Клизма се назначава и в случаите преди прилагането на рентгеново изследване на червата, защото се налага въвеждането на контрастно вещество в тях. И те трябва да са изпразнени, за да се визуализират възможните изменения по тяхната вътрешна повърхност.
Прилагането на клизма се налага и в случаи за откриване на рак на дебелото черво, полипи, заради което се налага той да бъде празен.
При диагностицирано заболяване по хода на червата може да се наложи и прилагането на терапевтична клизма, в чийто разтвор може да има лекарствен препарат.
При отравяния също може да се назначи очистителна клизма, особено в случаите, когато отровата е попаднала в храносмилателната система.
