Хората могат да различат до 240 различни нива на височината на звука в октавата. С това разнообразие бихме могли да създадем милиарди уникални музикални произведения.
Но на практика композиторите използват в творенията си съчетанията на пет до седем звука. Това се дължи на много фактори, твърдят американски невролози.
Класическата музика на западната цивилизация е затворена в тесни рамки на пентатоничния и диатоничния ред, където едновременно звучат пет или седем ноти.
В Китай, Индия и арабските страни се срещат по-разнообразни музикални форми, но те по-скоро са изключение. Всичко това се обяснява с биологичните особености на човека.
В музиката хората предпочитат звуковите комбинации, които чуват в обичайната реч. Всъщност хората харесват музиката, защото тя им напомня за човешки говор и се възприема подсъзнателно като такава.
Учените направили експеримент и събрали колекция от над хиляда класически произведения и шест хиляди народни песни, за да анализират тяхната тоналност.
Отделно те направили записи на хора, които произнасяли словосъчетания с тих или възхитен и силен глас. Като съпоставили музикалните и гласовите записи, невролозите стигнали до извода, че възбуденият говор по тоналност съответства на мажорните произведения.
Угнетеният тих глас съответства по тоналност и интервали на минорните произведения. Учените твърдят, че ограничеността на използваните музикални съчетания е пряко свързана с количеството гласни, които съставят речта на човека и са отговорни за изразяването на емоции.
Попмузиката изобщо не била обект на експериментите на учените, тъй като според тях тя е ограничена. Съвременната музика, за разлика от класическата и от народните песни използва съчетание от два-три звука.
