Най-вероятно знаете, че има редица страни, в които шофират от лявата страна на пътя. Над 35% от световното население приема за правилно именно този начин на движение. Повечето от тези страни са бивши британски колонии.
За нас шофирането в ляво на пътя може и да изглежда като странна и ненужна приумица, но зад нея стои основателна причина. В миналото всички пътували от лявата страна на пътя, обяснение за което са феодалните общности. Тъй като повечето хора са десничари, войниците предпочитали да се движат вляво, за да може дясната им ръка да е по-близо до врага, а ножницата – по-далеч. Така ножницата, закачена отляво, не се удряла в хората, вървящи насреща.
На десничарите им е много по-лесно да се качват на коня от лявата страна. Много по-безопасно за тях било да се качват на коня отстрани на пътя, вместо насред трафика.
Посоката на движение се променя през 18-ти век. Тогава в САЩ и Франция големите ферми започват да превозват стоката си с големи каруци. Обемът им наложил да се теглят от два коня, а място за кочияш просто липсвало. За да управлява каруцата, той яздел задния ляв кон, за да може дясната му ръка да е свободна да мята камшика. Тъй като е седял отляво, много по-удобно било останалите участници в движението да минават от лявата му страна, за да не се блъсне. Това наложило движението да премине от дясната страна на пътя.
През 1709-та година в Русия се приема трафикът да премине отдясно. През 1752-та пък императрица Елизабет издава официална заповед движението да се извършва в дясно. Френската революция през 1789 година допълнително подпомага за налагането на новото движение. Преди нея аристократите пътуват в ляво и принуждават обикновените хора да минават в дясно. След щурма на Бастилията обаче те предпочитат да не се набиват толкова на очи и също започват да се движат в дясно. Новото въведение е официализирано в Париж през 1794-та година, почти паралелно с Дания, където това се случва година по-рано.
Дясното движение е разпространено в Белгия, Нидерландия и Люксембург, Швейцария, Германия, Полша и много части на Испания и Италия с походите на Наполеон. Държавите, които не се поддават под напорите на завоевателя, запазват лявото си движение. До края на Първата световна война разделението между десни и леви нации в Европа остава.
До Втората световна война редица страни приемат новото движение. След края ѝ Швеция е сред малкото, които не са приели промяната. Страната се поддава под натиска и през 1955 година шведското правителство провежда референдум и 82.9% гласуват против преминаването към движение в дясно. Осем години по-късно парламентът все пак гласува За промяната. Тя в въведена на 3 септември 1967 година в 5 часа сутринта.
Целият трафик в страната е спрян за четири часа преди и един час след въвеждането на промяната. В тях се сменят всички пътни знаци, като в това се включва цялата армия. Въведено е крайно ограничение на скоростта, което е вдигано на няколко пъти в рамките на следващите няколко месеца.
Примерът е последван от Исландия, която прави същото на следващата година. На 2 април 1972 година Нигерия обръща страните, а Гана последва примера ѝ две години по-късно. Властта във Великобритания обмисля идеята през 60-те, но консерваторите успяват да се наложат и я отхвърлят. Основен довод е, че това ще струва милиарди паундове.
Днес само 4 страни в Европа все още карат в ляво. Това са Великобритания, Исландия, Кипър и Малта. Очаква се в следващите години и те да се поддадат под напора и да оставят в историята карането в ляво.
