Модата в облеклото преди 100 години няма нищо общо с тази, която виждаме днес по улиците на София. След Освобождението в младата монархия бързо навлизат европейските тенденции както в обличането, така и в обзавеждането на дома.
Поглед назад ни разкрива едно непознато лице на София. Столичните дами в началото и средата на XX в. са изглеждали безупречно. След Освобождението не само улиците на българските градове започват да се променят с бързи темпове, но и модата.
Първият български град, в който започват да се шият облекла, е Русе. Малко след това във Велико Търново пък Параскева Илиева, родена през 1889 г., се прочува като една от най-изтъкнатите и добри български дизайнерки. Тоалетите ѝ се прочуват както в старопрестолния град, така и в София. Тя става добра приятелка с най-реномираната софийска модна дизайнерка Пелагия Видинска - авторка на облекла за висшето женско общество в столицата през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век.
Кариерата на Пелагия Видинска се развива в периода между двете световни войни. Дизайнерката сбъдва мечтата си и отваря първите си ателиета на различни места в София. Най-известното от тях се намира на ул. Леге, където имало дори малък подиум.
Дрехите на софийската дизайнерка стават толкова популярни, че през 20-те и 30-те години тя създава колекция за царското семейство, в която тя вкарва мотиви от народните носии. Пелагия облича самата царица Йоана. Работата ѝ носи прозвището българската Коко Шанел.
Разгледайте в нашата галерия как са се обличали дамите в София преди 100 години. Забелязва се, че въпреки силното европейско влияние през 20-те и 30-те години има и жени, които са предпочитали да носят традиционни носии. През годините у нас се появяват и първите списания, от които дамите взимат идеи за роклите си: Мода и домакинство, Мода, Моден журнал за обувки, Вестник за жената и други.
