Белите коси, които са признак на преживени години и жизнени изпитания, рано или късно се появяват върху главата на всеки човек. Учените години наред умуват над въпроса защо косата губи естествения си цвят.
Всеки косъм изминава свой жизнен цикъл, който се състои от три стадия. След стадия на ръста, наречен анаген, следва кратък преходен стадий, който се нарича катаген. При него косъмът постепенно се отдалечава от хранещата го част и се насочва към повърхността на кожата.
Следва третият стадий в развитието на косъма – телоген. Това е времето, в което косъмът е спрял да расте и след това пада. След падането му в празната луковица на косъма започва нов цикъл.
С цикъла на ръста на косата тясно е свързан синтезът на космените пигменти: еумеланинът, който е черно-кафяв, и феомеланинът, който е жълт на цвят. Тяхното съчетание определя цвета на косата.
Синтезът на пигментите става по време на растежа в специални клетки, меланоцити, които се намират в луковицата на косъма, откъдето пигментът се разпределя по целия косъм.
За да не намалее популацията на меланоцитите, съществуват стволовите клетки на меланоцитите. Те се намират в определено място в кожата на главата, а не в самия косъм.
Делението на тези стволови клетки е асиметрично. Една от тях остава стволова и си стои в кожата, а другата се закрепва в основата на косъма за по-нататъшно деление и диференциране.
Това е нещо като минизавод за производство на боя за коса. Ако заводът се развали, боято свършва. А той рано или късно започва да се амортизира или от времето, или от определени обстоятелства.
С течение на възрастта във фоликулата на космите се натрупва въглероден окис, който окислява метионина. Във фоликулите на белите коси на практика отсъстват ферментите, които могат да поправят тези повреди.
Някои учени пък са на мнение, че белите коси са резултат от влиянието на свободните радикали, които възникват под действието на хормоните на стреса. Те предизвикват разрушението на меланина.
