Моите форумни постове

Благодаря за отговора! Да, била съм родена, била съм на 15 години.

Благодаря за отговора! Да, била съм родена, била съм на 15 години.

Здравей! Пиша ти,защото аз изживявам същото вече от около година. Мислех си, че с течение на времето всичко ще премине (нали времето лекува всичко?!?? ),но не става така. Болката и тъгата нарастват с всеки изминал ден, чувствам се обсебена от тях и от мислите за човека,на който отдадох 8години от живот а си и който със садистично безразличие ми каза, че има друга връзка и че всеки тръгва по своя път.... Дори нямаше доблестта да застане като мъж и да ми го каже честно. Мои "приятели "ми казаха как стоят нещата. А той до последно се държеше с мен така, както и през цялото време, все едно, че няма нищо.... Върхът беше, когато ми каза, че "независимо как ще се развият нещата, ние трвбва да останем приятели! ".Аз бях в шок... и което е още по -лошото: така и до сега не мога да се съвзема и да си стъпя на краката.. Постоянно мисля само за това и имам чувството, че ще се побъркам! Опитах (и продължавам да опитвам )всякакви начини да го отдалеча от себе си -пълно пренебрегване, мълчание, безразличие... нищо не помага. Той търси контакт с мен и начин да ми демонстрира "приятелството "си.Независимо, че аз съвсем безапелационно и категорично съм му заявила, че това няма да стане! И така... вече почти година! В пълна безиходица съм, не мога да намеря изход от положението, не знам какво да правя... Извинявай, ако съм те отекчила. Исках само да споделя с теб моята история. Желая ти възможно най -скоро да намериш решение на проблема си и да бъдеш щастлива-заслужаваш го! Не се предавай!