Моите форумни теми

Разкайвам се за постъпката си!!! Миналата година в училището ми дойде нов господин по физкултура, по заместване. Млад, стегнат, чаровен. Всички момичета щом го видеха, го обкръжаваха. Аз си стоях настрани, нищо, че щом минеше покрай мен и ми кажеше 'Добър ден' ми се подкосяваха краката. Всеки път щом имахме час с него флиртувах. Той или се засрамваше или ми се ухилваше. С мама сме си говорили за него и, че ме привлича, но тя ми забрани да си правя илюзии, защото все пак може да коства неговата работа и мястото ми в училище. Така в продължение на няколко месеца всеки път щом имахме час с него ние разговаряхме повече като приятели, а не като учител и ученик. Флиртувах непрестанно. Целия клас знаеше за чувствата ми към него, само той не... според мен. Понеже всеки четвъртък имаме последен час с него, той за пръв път си тръгна заедно с учениците. По принцип оставаше и по-дълго. Попита ме накъде съм и след това предложи да ме изпрати. Усетих, че има нещо нередно. Докато вървяхме към спирката разговаряхме за нормални неща. Общо взето за упражнения, за здравословна храна, за животни, докато той не стигна до думите: ''Ти си хубава, виж какво тяло имаш. Гаджето ти се гордее с теб.'' При което останах в потрес, защото първия момент не разбрах сваля ли ме или просто ми прави комплимент. Спрях на място и го зяпнах с отворена уста. Той ми се хилеше насреща. След това се изчервих цялата и си сврях лицето в яката на якето. ''Нямам си гадже.''- това ми бяха думите след дългото мълчание. И както си ходехме той спря, завъртя ме към себе си и ме целуна. След което ми каза: ''Май си до тук?'' Усмихна се и си тръгна. Главата ми остана празна. След като се прибрах мама ме попита дали има нещо ново с учителя и ми се засмя, а аз отговорих едно сухо: ''Не.'' Цяла вечер не излезнах от стаята си и изведнъж, хоп...съобщение във фейсбук. Извини ми се за днес и ме помоли да не казвам на никого. И ме покани да излезем през уикенда. Съгласих се. В петък нямах час с него, което ме успокояваше. След тази целувка едва ли щях да му кажа нещо. Казах, на майка ми, че излизам с приятелка. Заведе ме в един ресторант, не скъпарски. През цялото време мълчах и го гледах. Преди да си тръгнем ми предложи да отидем у тях. Не ми изглеждаше добре... но устата ми каза друго. ''Само за малко. Колкото да знаеш къде живея''. Абе... знаех, че не трябваше ама съм много глупава. отидохме у тях. Живееше близо до центъра. Хубав апартамент, поддържан. И от приказка на приказка минахме на целувки по врата събличане на тениски, разкопчаване на сутиен... НАЙ– ГОЛЕМИЯ МИ ГРЯХ!!!! Глупост беше, че преспах с него, ДА!!! И ГО ЗНАМ. Той вече постоянно работи в училището. И се виждаме всеки ден. Когато ми се усмихва или ме поздравява, аз отвръщам студено. Преди няколко дни реши да ме изпрати, позволих му. Опита се и да ме целуне, но го отблъснах... Той явно има чувства към мен, аз също го харесвам адски много, но ме е страх повече за неговата работа, отколкото за моето образование. Забравих да спомена- на 18 съм, а той на 24..... На никого не съм казвала за случката, а класа ми си мисли, че вече ми е безразличен- НЕ. Опитвам се да ни предпазя ако мога така да кажа.