Моите форумни теми

Дълго време бях отчаян, че никога няма да си намеря някой, че завинаги ще остана сам. Не съм красив, напротив даже, аз съм изрод. Нямам почти никакво самочувствие. Започнах да си пиша с едно момиче, станахме близки приятели, пратихме си снимки, след това си признахме, че се харесваме. Вече си пиша с нея от две години, а тя е на повече от 500 км от мен. Обичам я с цялото си сърце и вярвам, че тя е момичето за мен, но все повече започвам да мисля, че никога няма да се срещнем, а дори да стане, няма шанс да ме хареса. Побърква ме мисълта, че не може да сме заедно. Знам, че много от вас ще кажат, че това е не истинска връзка, че е просто детинска глупост, но тя значи наистина много за мен. В момента нито един от двама ни няма възможност да посети другия, вероятно ще се случи след години. След месец вече ще стана на 16, а никога през живота си не съм целувал момиче, едва ли въобще ще се случи в близките пет-шест години. Докато всичките ми съученици са изредили толкова гаджета и са правили толкова неща, аз не съм имал друго гадже освен нея. А всичко това само ме кара да се чувствам по-нищожен, аз съм нещастник и идиот и нямам шанс за щастие. Не знам какво да правя, наистина я обичам и искам да сме заедно, но едва ли е възможно някога да бъдем заедно.