Моите форумни теми

Здравейте, не търся мнение, нито съвет, въпреки че не бих отказала нито едното, нито другото. Искам просто да споделя нещо, което ме мъчи от прекалено много време. По принцип, когато се чувствам по начина по който се чуствам сега - пиша песни, слушам стари песни свързани с "онзи" период от живота ми. Става въпрос за първата ми истинска, недоизживяна, донякъде дори несподелена любов. . нещо, което ме промени много. Не се оплаквам, не го приемайте така, просто. . незнам. Преди вече повече от 3 години се запознах с едно момче, което няколко пъти ми изневери, лъжеше ме във всеки удобен момент, играеше ролята на лошото момче. Занимаваше се с разпространение на леки наркотици, като това никога не ми е било приятно, но и никога нищо не съм му казвала по въпроса. По онова време имах строг родителски (бабин) контрол и не можех да се забавлявам, да излизам. . може би и това е бил проблема за него. Той най-вероятно е искал момипе, което да може да показва и прочие. Лошото е, че сериозната му връзка след мен беше с момичето, с което ми изневери докато бях при баща ми във Варна за няколко дни от лятото. Дам. . лятна любов, която вече 3 години и половина ми носи само тъга. Тъга по неизживяното. В последствие аз пораствах и с всеки изминал месец се променях малко или много. Момчето явно забеляза това и започна да ме използва, да се подиграва с мен и със силните ми чуства към него. Много добре знаеше какво изпитвам и с това ме манипулираше. А аз все така влюбена му се връзвах и давах мило и драго за един час прекаран с него. Грешах давайки му това, за което очевидно ме търсеше. . е тогава не го виждах така, но сега вече ми прави впечатление. И въпреки, че имаше сериозна връзка (продължаваща и до днес) с момичето, с което ми изневери продължаваше да ме търси. . защо? "винаги ще си ми тръпка" казваше той, а аз малкото глупаво момиче го гледах и слушах с светлинките в очите. Обичах го и то адски силно, адски много. . и адски болезнено. В продължение на една година плачдх абсолютно всяка вечер. Започнах да пия. . защо и аз не знам. Чуствах се добре, мислейки си че така няма да мисля за него, уви. И днес, 3 години по-късно продължавам да плача на моменти. Боли ме, всякаш имам бучка в гърлото. Боли ме от факта, че имам сериозен приятел, с когото живея а продължавам да мисля да мисля за друг. Иска ми се да му напиша колко много го обичам, че не съм го забравила, че е всичко, което искам и някога съм искала, но не. . . . Не ме опреквайте-държа на сегашният си приятел, той е човека, който за известно време ме накара да забравя за лятната си любов, той е най-доброто момче, което съм срещала и го обичам много . но не знам защо все още мисля три години назад. . Историята е адски дълга а и доста се увлякох да Ви занимавам с драмата на една 19 годишна. Не Ви познавам, но Благодаря, че прочетохте кратката ми история. Пише ми се много, пише ми се за всичко, мисля че така ще забравя, но уви нещата вървят наопаки. Ако имате съвет, мнение, дори обида-приемам абсолютно всичко.