Моите форумни теми

Аз съм момиче с хомосексуална ореантация. Познавам най-добрата си приятелка от детската градина, но сме по-близки от 4 години. От един клас сме и се виждаме всеки ден. Тя бе първата, на която споделих, че харесвам момичета. Но противно на моите очаквания, тя не се отдръпна от мен, когато научи това. Отношенията ни от тогава доста са се променили, но винаги са били сложни. За тези 4 години тя си имаше три гаджета, а аз имах две приятелки, но нея винаги съм я поставяла на първо място в живота си. Измъквала съм се в три посред нощ за да я успокоявам, когато е в депресия. Винаги сме си подхвърляли сексуални намеци и закачки, но нищо сериозно. Това лято поради стечения на обстоятелствата не се виждахме особено често, може би два пъти в месеца. Но аз заминах за месец и половина при баща ми и през това време дори и по телефона не си говорехме. Съответно, защото не исках да я притеснявам, да не и надувам главата, тя също. Но през това време и двете осъзнахме, колко сме си необходими една на друга. Аз дори изпаднах в депресия от липсата й в ежедневието ми, до такава степен, че опитах да се самоубия. Когато се върнах за началото на учебната година, тя разбра, че нещо не е наред и проведохме, може би най-сериозния разговор до сега. От тогава бяхме още по-близки, но далеч не чак толкова, колкото сега. Вчера аз трябваше да ходя да уреждам едни документи за стипендията си и тя щеше да идва с мен. Дойде у нас още от сутринта. Пихме кафе, поприказвахме както обикновенно. И двете бяхме още изморени и решихме да полегнем малко. Легнах ме гушнах я и тя заспа, аз не. В съня си тя се обърна и ме претисна силно около себе си увивайки крака около кръста ми. Аз седя и я гледах. Възхищавах й се, радвах се че отново е близо до мен. Дойде време да ставаме и аз я събух с целувка по челото. Облегнах се до нея, загледах я и се усмихнах. Лежахме на топло и нито една от нас не икаше да стане, без значение колко пъти си напомняхме една на друга, че е време да тръгваме. Нещо я закачих и се качих върху нея и я погледнах в очите. Знаете, това е един от тези моменти, когато за секунда и двете знаем какво следва, но просто чакаме другата да направи следващата стъпка. Не издържах и целунах устните й нежно. Погледнах я отново и не знам какво ме прихвана. Целувах я отново и отново и всеки следвъщ път със все повече желание и страст.Продължих на долу към врата и, но когато опитах да сляза на долу, тя ме спря с въпроса "Сигурна ли си?" - "Повече от, когато и да било." прошепнах и я целунах отново. Стигнах до началото на края, но точно когато езика ми докосна най-нената и част, майка ми се обади и ме попита дали вече съм оправяла документите и се наложи да станем. Днес майка ми беше втора смяна и сутринта си беше вкъщи, но това не беше пречка приятелката ми да дойде отново. Изгарях от желние да я целуна още щом я видях, но майка бе до мен на масата, а си бяхме обещали това да си е между нас. Тя влезе поздрвихме се и влязохме в моята стая, за да си остави чантата и якето. Аз не издържах и я целунах. Почувствах се сякаш отново съм жива.После аз тя и майка пихме кафе, поговорихме. А ние двете използвахме всеки момент, когато майка не е наоколо, просто за да се целунем. По-късно, когато майка ми излезе, го направихме отново. Само като си спомня как нежно стенеше и как силно забиваше нокти в гърба ми, потрепвам. За жалост майка ми отново ни прекъсна преди да я докарам до края. През остатъка от деня използвах всеки шанс да вкуся устните й, когато майка ми не е в стаята. Дори в стола в училище, когато за малко бяхме само аз и тя, виждайки я как се оглежда дали има някой, вече вкусвах устните й. Само като си спомня, че приятеля й, малко по-късно успя да я изнерви само с едно обаждане по телефона и ме хваща яд. Бе толкова изнервена и ядосана, че не получих шанса да я целуна преди да замине. Утре сутринта ще дойде пак, рано сутринта. Ще сме само аз и тя - майка ми на работа, а братята ми на училище. Нямам търпение пак да я целуна, но едновременно ме е страх. Осъзнавам, че постепенно, приятелската любов, която изпитвах към нея, прераства в нещо много по-дълбоко. Имам чвството, че се влюбвам, а мисълта, че тя си има приятел ме съсипва. Реших, че няма да мисля за това и просто ще се наслъждавам на връзката ни, но дори сама на себе си не вярвам. Не знам какво да правя и спешно се нуждая от съвет!