Носът е част от горните дихателни пътища. Той участва в процеса на дишане, като функцията, която изпълнява е много важно. Вътрешната му повърхност е покрита с ресничеста епител и фини власинки, които имат задачата да улавят праха.
Слузта в носната кухина навлажнява поетия въздух, а богатата мрежа от кръвоносни съдове го затопля, преди да навлезе в белите дробове.
Но понякога носът е възпрепятстван да извършва нормалните си функции. Това се случва, когато е запушен. Запушването на носа е обобщаващ термин за няколко състояния, които основно се характеризират с наличие на носни секрети, хиперуголемена лигавица и др., които възпрепятстват нормалното поемане на въздух.
Има най-различни причини за запушен нос. Една от най-често срещаните е баналната настинка, която се характеризира с хрема (ринит). Ринитът може да е на вирусна, бактериална или алергична основа.
Други причини за запушване на носа може да са наличие на носни полипи, грануломатоза на Вегенер, изкривена носна преграда, лицеви травми, фрактури на носните кости, наличие на чуждо тяло в носа, тумор в носа, синузит, хипертрофия на носната лигавица и др.
Когато се запуши носът, от първостепенно значение е да се определи точно причината за запушването му, за да се приложи възможно най-бързо и адекватно лечение. По този начин се минимизира риска от появата на вторични усложнения и болести вследствие на запушен нос.
Важно е да отбележим, че много хора погрешно смятат, че запушването на едната ноздра или нейната намалена пропускливост, е запушване на носа.
В повечето случаи това е обикновено физиологично състояние, което се обяснява с факта, че обикновено хората не дишат непрекъснато с двете си ноздри, а основно с едната или другата, които се редуват.