Гликогенът представлява съединение ( хомополизахарид) на глюкозата, което се отлага под формата на малки зрънца в цитоплазмата на мускулните, бъбречни, чернодробни, мозъчни клетки и белите кръвни телца.
Гликогенът е наричан животински аналог на нишестето. Той е полимер, съставен от глюкозни остатъци, които могат да бъдат разградени до глюкоза. При нужда от енергия е в състояние да попълни недостига на глюкоза при липса на пълноценно хранене.
Например при физическа работа, нуждите от глюкоза в клетките и организма се повишават, тогава започва разграждането на гликогена и освобождаването на глюкоза в клетките, а оттам и в кръвта на човешкия организъм.
Гликогенът не доставя толкова енергия колкото мастните киселини, но по-лесно се разгражда до глюкоза. Най-голямо количество от него се намира в клетките на черния дроб и мускулите. При възрастен човек общото количество гликоген е около 100 грама.
Потребността на организма от гликоген се увеличава при физическа работа с повтарящи се движения, при тежък умствен труд, при диети и недохранване. Потребността от гликоген се понижава при чернодробни заболявания, при приемане на големи количества глюкоза и други подобни.
