Лъчетерапията или лъчелечението е метод, с който се ликвидират болестни процеси, като в процеса на лечение със съхранява целостта и функцията на засегнатия орган. Целта на лъчетерапията е постигане на трайно оздравяване или облекчаване на оплаквания, предизвикани от болестта.
Облъчването на болното място или орган се осъществява с помощта на линеен ускорител с йонизиращи лъчи.
Лъчетерапията е един от основните медози за лечение на онгологични заболявания. Характерно за този вид лечение е, че пациентите не усешат болка от манипулацията. Облъчването прилича на правене на рентгенова снимка.
Болният просто се поставя да легне върху масата, апаратът се насочва прецизно към засегнатата част и в продължение на няколко минути я облъчва, докато пациентът лежи и не мърда.
Лъчетерапията се провежда чрез един или няколко ежедневни сеанса, като продължителността и броя на лечебните процедури се определя в зависимост от тежестта на заболяването. Лечебната доза се радиация не се прилага наведнъж, а се разпределя в рамките на 5-7 седмици. Облъчванията се правят пет пъти седмично с 2 дни почивка.
Йонизиращите лъчи провикват в тъканите и при всеки сеанс ликвидират част от болните клетки. Здравите тъкани също реагират на облъчването, като те може да се зачервят, да се пигментират като при излагане на слънце, да се появи сърбеж и др.
По-неприятните последици от лъчетерапията са нарушение на съня, потискане или загуба на апетит, безпокойствие, гняв, апатия, депресия и др. Тези реакции са временни, развиват се само по време на облъчване и отшумяват 1-3 месеца след прекратяването на лечението.
