Ефектът на Дънинг-Крюгер може да се обобщи така – това е когнитивна склонност, при която квалифицираните смятат, че не знаят достатъчно, а неквалифицираните мислят, че знаят всичко.
Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер провеждат експеримент през 1999 година, чрез който целят да покажат как хората оценяват собствените си способности и как знаещите се съмняват, а незнаещите се гордеят.
Хората, които са участвали в проучването, са имали за задача да покажат своите граматически умения, чувството си за хумор и логическото си разсъждение чрез попълване на тестове.
Освен това психолозите са поискали от участниците, след като приключат с тестовете, да оценят самостоятелно собствените си способности. Хората, които са попаднали на дъното на класирането, са надценили способностите си значително, докато онези, които са се справили добре, са подценили собствените си умения.
Основният извод, който двамата психолози са направили, е, че т.нар. некомпетентни в дадена област не могат да оценят компетентността на способните и на фона на това да осъзнаят собствената си неадекватност и незнание.
При компетентните е точно обратното – те винаги си мислят, че всички останали имат сходното на тяхното познание. Участниците в проучването на двамата психолози са били студенти по психология и са учили в университета в Корнел.
Некомпетентните не се чувстват объркани от незнанието си нито пък са предпазливи, показват още резултатите. Дори напротив - при хората, които са на дъното на класацията, се забелязва завидна самоувереност, която е предизвикана от нещо, което те възприемат като знание. Освен това некомпетентните изобщо не са критични към себе си, не си задават никакви въпроси, както правят компетентните.
Всъщност ефектът Дънинг-Крюгер се отнася до определена група хора - на всеки би могло да се случи да изпадне в подобна ситуация, в ситуацията на незнаещ. Човек може да е истински експерт в някоя област и да е компетентен, но в същото време да е на дъното на знанията за друга.
