Хамартом представлява доброкачествен възел, които наподобява тумор. Терминът е предложен в началото на двадесети век от немския лекар Е. Алберхт.
Хамартомът е отделен от околните тъкани с капсула и може да има в състава си различни тъкани и клетки, като най-често на преобладава хрущялната тъкан.
По-рядко хамартомът може да съдържа и елементи от други тъкани като мастна и фиброзна. Хамартоми могат да се срещнат в различни зони по тялото, като невинаги за съществуването им подсказват някакви изявени симптоми.
Такива образувания могат да се образуват във времето от пубертета до напредналата възраст на пациента. Наричат се още мастоми, фиброаденолипоми и аденолипоми. Обикновено хамартомите представляват единични, плътни и заоблени образувания, имащи леко неравна повърхност.
В голяма част от случаите размерите им варират между 0.5 и 5 сантиметра. Тези образувания не са склонни да нарастват прогресивно, но в някои случаи може да се наблюдава и такова явление.
Те много често засягат белия дроб, но ако са с малки размери, могат и да не причинят оплаквания. Превръщането им в злокачествени образувания е рядко и по-скоро нехарактерно.
Причини за хамартом
Хамартомите обикновено възникват заради неправилно съотношение и разместване на тъкани. Причина за появата на образуванието например може да е поява на островче от фиброзна или мускулна тъкан в бъбречната кора.
Други евентуални предпоставки за формиране на подобно образувание са фамилната обремененост, генетичните мутации, синдром на Коуден, наднормено тегло, обездвижване, залежаване и др.
Тумороподобните възли могат да са причинени от изоставане в умственото развитие, туберозна склероза, ембрионални нарушения и др.
Симптоми при хамартом
По-голямата част от хамартомите не се появяват без някакви оплаквания и сигнали да подсказват за тяхното съществуване. Това става причина те да бъдат откривани съвсем случайно при рентгеново изследване, свързано със засегната от тях част на тялото.
Ако тези образувания обхванат белия дроб обаче, не е изключено да се появят оплаквания като кашлица и напрежение. Когато лекарят забележи образувания, е много важно да съумее да ги разграничи от злокачествените тумори, подсказващи за наличие на ракова болест.
Основните черти, с които хамартомът се отличава, са ясни контури и запазване на големината и формата си при по-нататъшни изследвания.
Диагностициране на хамартом
Идентифицирането на хамартом в тялото може да се извърши единствено от компетентен специалист. Това може да се случи с помощта на рентгеново изследване или чрез биопсия.
При наличие на хамартом на рентгеновата снимка се забелязва обла сянка и наличие на множество плътни ядра.
Може да се наложи също така употребата на ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. За щастие днешните методи позволяват по-бързо поставяне на диагноза.
След като лекарят се запознае с големината и разположението на образуванието, той преценява какви мерки да бъдат предприети по-нататък.
Лечение на хамартом
В зависимост от характера на хамартома лекарят може да назначи оперативна намеса. Обикновено се прави резекция, за да може тъканта да бъде отстранена.
Към процедурата се пристъпва, само ако лекарите са сигурни, че няма да има риск за живота на пациента и интервенцията е много необходима. В противен случай такъв метод на лечение може и да бъде пропуснат.
