Рак на ендометриума представлява злокачествено заболяване на най-вътрешния слой на матката, наречен ендометриум. Това е най-често срещания карцином, който засяга матката. Засяга предимно жени на 50-60-годишна възраст.
Като основна причина за рак на ендометриума се счита постоянната естрогенна стимулация на ендометриума, при липса на прогестеронова промяна. Именно това явление е характерно за жените, които се намират в преклимактерична и климактерична възраст.
Като резултат от тази стимулация може да се получи хиперплазия и в крайна сметка да се стигне до рак на ендометриума. Ето защо карциномът на ендометриума се среща именно в горепосочената възрастова група.
Смята се, че злокачествената трансформация се развива за 8-10 години. Ракът на ендометриума е хормонозависим тумор, за чието развитие оказват влияние някои рискови фактори.
Това са хормонозаместителна терапия, провеждана дълго време; менструални смущения; хипертония и диабет; наследственост; тумори на яйчниците; нисък фертилитет; географско разположение /този вид рак преобладава във високо развитите страни/. Важно е да се спомене и ролята на затлъстяването като рисков фактор.
То се изразява в превръщане на мастната тъкан на прехормонът андростендион в естрон при постменопаузални жени. Нивото на това превръщане е в пряка зависимост със степента на затлъстяване и може да достигне много високи стойности.
Симптоми при рак на ендометриума
За основен симптом на рак на ендометриума се приема гениталното кръвотечение. Всяко едно нетипично кръвотечение е алармиращ сигнал за нередност, която трябва да се установи.
Най-често кървенето започва с воднисто течение и примеси кръв, но постепенно се насища с повече кръв. Жените, които навлизат в менопауза, не бива да приемат подобно извънменструално кървене като част от нормалните симптоми на този период.
Друг характерен симптом, който за съжаление се появява в напредналите фази на рак е болката. Тя се появява, когато маточната кухина се изпълни с туморни образувания, които матката се стреми да прогони. Затова болките са спастични и дори наподобяват маточни контракции.
Отделно могат да се появят симптоми като болки при уриниране, болка при полов акт и др. Гореизброените симптоми не винаги са симптом за рак, но уточняването на тази симптоматика е задължително.
Диагностициране на рак на ендометриума
Поставянето на диагнозата се извършва след редица изследвания. Гинекологичният преглед често няма особено диагностично значение, защото много често матката е с нормални размери и форма.
Прави се цитологично изследване, абразио, хистерография и хистероскопия. Аспирационният кюртаж дава точност на диагнозата до 97%. Ракът на ендометриума трябва да се разграничи от всички заболявания, които протичат с неправилни кръвотечения.
Лечение на рак на ендометриума
Изборът на подходяща терапия зависи от редица фактори като размер на тумора, стадий на заболяването, възраст на пациентката, общото здравословно състояние и др. Голяма част от болните се лекуват с хирургични интервенции, други с лъчетерапия, а много често се използва комбинация от двата метода. В редки случаи се прилага хормонотерапия.
При оперативното лечение се извършва хистеректомия, като по преценка на хирурга може да се отстранят и регионалните лимфни възли, за да се изследват за наличие на ракови клетки.
При лъчелечението се прилагат високоенергийни лъчи за разрушаване и намаляване на раковите клетки. При жени с първи, втори и трети стадий на рак на ендометриума се прилага комбинирано лечение. Лъчетерапията се прилага предоперативно, за да се намали размера на тумора и следоперативно – с цел унищожаването на останали ракови клетки.
Ако ракът на ендометриума бъде открит рано, 70 до 95% от жените преживяват най-малко 5 години след поставянето на диагнозата.
За да се намали риска от рак на ендометриума трябва да се намалят и рисковите фактори.
Съществува твърдение, че приемът на орални контрацептиви намалява риска от появата на този вид рак с над 50%. Всяко едно атипичино кръвотечение подлежи на изследване. Прогнозата е по-добра за жени, при които ракът не се е разпространил извън матката.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
