Миличка, не се превръщай в булимичка! Аз съм такава от 5 години, даже почти 6. Имах хубава дълга коса, хубави нокти, кожа без забележки и кипях от енергия. Мислех си все, че съм дебела, а всъщност не бях, може би само леко пухкава. Всички ме харесваха, смеех се и се забавлявах, имах хубав живот и бях душата на компанията. Вследствие на тези почти 6 години повръщане с цел отслабване, се вманиачих на тема килограми и външен вид, изкарах ужасно акне, което за три години, прекарани с гнойно язви по лицето, ме остави с ужасни белези за цял живот. Имам недостиг на витамини и минерали, почти не се храня, кожа и кости съм, и въпреки че съм слаба /46 кг при ръст 163 см/, не съм стегната и привлекателна, а отпусната, с нездрава кожа и без тонус. Имам проблеми с щитовидната жлеза, гърдите ми не успяха да се развият и останаха малки, защото точно в пубертета започнах на повръщам. Изгубих обонянието си, редовно съм със запушен нос и от проблеми със синусите постоянно ме боли глава. Освен това от прекаленото напъване за да се повърне е възможно човек да си докара инфаркт, дори да е здрав и млад. Косата ми започна да капе, изсуши се, цъфти много и е без блясък. Ноктите ми постоянно се цепят и чупят, меки са и се огъват. Костите ми станаха трошливи, от лек удар вече успях да си пукна черепа миналата година. Постоянно ми се спи, имам сини сенки под очите, зъбите ми са в ужасно състояние - оголиха ми се шийките на зъбите, отдръпнаха се венците, пълна ми е устата с кариеси и емайла ми се рони. Вече ми падна дори един кътник от това. Постоянно ми е студено, дори лятото, нямам сила, все съм сънлива, никога не се харесвам, а и няма как, депресирана съм, мразя света, от комуникативен човек станах развалина, а преди бях толкова социална и усмихната. Апатична съм към всичко, мразя тялото и личността си, не искаш да живееш по подобен начин. Опитай с хубав хранителен режим, без да се лишаваш от питателна храна и течности, добави и спорт - плуване, тичане или фитнес, каквото ти харесва, разхождай се и се радвай на живота - но не стигай до Ада, който изживявам аз, в името на една красота и слабота, които няма да постигнеш с повръщане.
Имай самоуважение и го пусни да си тръгне без да ти пука, защото този мъж първо, че не се държи като мъж - не ти казва право в очите какъв му е проблема, второ - явно или почти сигурно е, че не спи у приятел, а у някоя мадама, а и надали спят сладко и сънуват сънища най-невинно. Не проваляй бъдещето си с такъв човек. Дори да остане с теб и под един покрив да живеете защо ти е това, ако той не се промени - а той няма да се промени, можеш да си сигурна. Всеки човек заслужава половинка, от която да получава всичко, от което има нужда в емоционален план, а и на когото да дава същото. Това вашето не е такава връзка. Тя е връзка, в която той чат пат прави секс с теб, защото му се е доправило, а в останалото време ти си за него като досадна съквартирантка. Ако те обичаше и уважаваше, поне щеше да ти каже как стоят за него нещата отдавна, а не да те разиграва и да не те зачита. Бягай!!! И не се обръщай назад.
Миличка, на мен приятелят ми ми предложи след 5 години връзка...приех, разбира се, защото го обичам. Това е нещо много красиво и уникално като чувство. Може би се притесняваш заради открития начин, по който той заявява предложението си - един вид, няма пръстен, няма изненада - той просто казва - аз искам да се сгодим - и толкова. Това не е непременно лошо, напротив, просто може характера му да е такъв, от не най-романтичните типове, например. Ако всичко между вас е наред, не виждам смисъл да му отказваш и да го нараняваш дълбоко, но само, ако си съвсем сигурна, че това е човекът за теб. А годежът може да продължи и година-две, не е казано, че сгодите ли се, непременно до няколко месеца трябва да минете под венчило - ние планираме сватба за след година и половина-две някъде. Но не го прави, ако ще е само, защото някой те притиска. Ако си сигурна обаче в чувствата ви и щастието ви, че се разбирате и, че си подфождате - приеми - няма да сгрешиш. Нормално е като пред всяко ново начинание в живота да имаш и малко пеперуди в стомаха и несигурност и относно такова житейско събитие като годеж. Но няма нищо страшно, повярвай.
Благодаря за мненията, между другото...май това ми трябваше като стимул - малко смелост от непознати хора и дори укор.Просто не можех да продължавам така, не беше честно. Успях да прекратя отношенията си с единия, обясних му като човек,внимателно и добронамерено, че просто искам да съм сама. Спестих истината просто, за да не боли толкова. Беше трудно, но не съжалявам и дано съм направила добър избор.
Смятам, че и двамата сте постъпили по достоен начин. Браво на нея, че е имала смелостта да опита да те откаже от лошите ти навици, които нараняват връзката ви, макар и по малко стряскащ начин - не всяко момиче го прави. Браво и на теб, че си успял да пребориш сам себе си - това е трудно за повечето хора, независимо мъже или жени. От опит ще ти кажа - една връзка може да има много повече от един такъв момент. Може да се случи отново, но това не значи непременно край. Аз, като се замисля, съм имала около 5-6 пъти такива кризисни периоди с приятеля си, за пет години връзка. Е, един път сме се разделяли, а другите пъти сме били просто отчуждени като поведение, но любовта, щом е искрена, побеждава неволите. Той скоро ми предложи, вече сме сгодени и стягаме сватба. Радвам се да прочета, че още един мъж вярва в истински ценности. Бъдете щастливи един с друг и се ценете - така ще опазите и прекрасното вежду вас!
На 22 години съм, студентка трети курс съм, уча право редовно и затова не мога да си позволя да работя все още - на лекции и упражнения съм от сутрин до вечер. Имам приятел от 5 години, с когото правим планове за общо съжителство, търсим си и жилище. Той знае за проблемите вкъщи и ми казва, че не е проблем само той да работи, ако живеем заедно, за да мога да си уча. Баща ми също е готов да ми помага финансово и морално за всичко, ако се изнеса от вкъщи. Но не ми се иска да лежа 1-2 години на ръцете на двамата си любими мъже. А и все тая надежда, че мама ще се оправи, защото и здравето й се влошава така, тя буквално се трови. Освен всичко, не ми се ще да оставям баща си сам в трудните моменти, въпреки че той ми казва да гледам своя живот и да не се тревожа. Но просто не мога. Ще видим. Дано и нещата с твоя баща се понаредят, ужасно е да си неразбран и постоянно овиквам от човек, с когото искаш и уж трябва да си близък, но уви...
Скъпа, аз също съм студентка по право трети курс, знам, че тази специалност изисква ум, рационално мислене и труд. Щом си стигнала дотук в учението, явно ги имаш. Прояви ги и в личния си живот - НЕ СЕ ВРЪЩАЙ при това момче. НЕ МУ ДАВАЙ ШАНС да те мачка, да те тормози, защото явно определено заслужаваш повече. Прояви самоуважение. Знам колко е трудно да пуснеш някого, когото обичаш, но ще е за твое добро. Имам 5 годишна връзка и приятелят ми НИКОГА не си е позволил дори да ме оскърби пред хора, а какво остава за публичен шамар. Ако те обичаше наистина, твоят човек никога нямаше да постъпи така. Ревността е страх и слабост. Бъди силната - НАПУСНИ ГО И НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД!
Мило момче, а може би - мъж, не стой току така, бъди искрен, трудно е, но признай чувствата си пред момичето. Кажи й, ако трябва как губиш ума и дума - ще го помисли за много сладко и мило, почти сигурна съм. Не очаквай със сигурност развой на събитията такъв, какъвто искаш, но не го и изключвай - така никога няма да си разочарован. Хубавите неща се случват случайно, внезапно и отникъде. Нищо не губиш, ако й кажеш и опиташ, но със сигурност, ако нищо не й признаеш, няма въобще си създадеш шанс за положителен развой. Успех!
Не знам кой как разбира думата мъжкар, но аз я използвам като равносилна на истински мъж в най-положителната му светлина - стабилен, отговорен, смел пред трудностите и тем подобни добри качества.
Моите коментари