Моите коментари

Разболях се преди седмица и от тогава дории и не съм се сещала за цигарите, а преди си пушех дори и като съм болна. Май ще успея да се откача най-сетне. Мерси за съветите

Това с пушенето от време на време при мен не работи. ОТказах цигарите на 2-3 пъти за по 6-7 месеца и точно така започнах да ги пуша пак. Като си запаля една цигара при повод..но на следващия ден вече ми се пуши :) иначе познавам такива хора, ноо при мен нее действа. И аз не мисля, че спирането на цигарите е невъзможно.Това го казват пушачите, които не искат да ги откажат и се опавдават по този начин.просто е трудно :) поне при мен.

Никой за нищо не обвинявам. Ясно ми е, че всичко е в моята глава. Валя, за психолога сигурно си права. Може би имам нужда да поговоря със страничен човек. Сякаш съм станала негодна за нормални човешки отношения... Работата е там, че миналата година срещнах един по-възрастен мъж. Стартирахме някакви отношения и в един момент те се задълбочиха. Той ми говореше, че никога не бил изпитвал подобни чувства към някоя жена, на няколко пъти спомена, че искал да се ожени за мен, при това само няколко месеца след като се запознахме. Както всичко беше розово и прекрасно, един ден той ми каза, че има дете и жена, която го била изгонила от вкъщи малко преди да се запознаем, но постоянно се кълнеше, че всичко е приключило между тях и нямало за какво да се притеснявам( каква глупачка съм..аз му се доверих..)От този ден нататък спрях да се чувствам добре с него и поради тази причина му казах, че можем да имаме отношения само когато каже на жена си за мен( защото не исках да заставам между тях. Не исках да съм тази, заради която едно детенце няма да расте в нормална среда) Той се съгласи, отиде да говори с нея, да и кааже, че е влюбен в мен и т.н., но не се върна после. Изключи си телефона и просто изчезна. Останах в неведение за случващото се. Не знаех къде е и какво прави. Потърсих го на адреса му, но и там го нямаше. След няколко дни ми се обади, че се прибира при жена си и детето си. Голяма драма изживях. Спомням си, че не можех да спя вечер...Започнах да се осъзнавам малко по малко и той пак започна да ме търси. Всеки ден звънеше по телефона и в интернет ме причакваше.Обясняваше ми, че е допуснал жестока грешка, че не е трябвало да ме напуска, че е нещастен вкъщи и не можел да живее така и се разделяли вече окончателно. Та си търсел квартира и се изнасял. Покани ме да живея с него и аз пак му се вързах(просто наистина много наивна...) И така, преместих се при него, но още от първия ден започнаха скандали и неразбирателство. Не се чувствах добре от това, че има вече семейство...Всяка вечер ходеше при тях. Всеки почивен ден също. Никога не пожела да доведе детето вкъщи (явно така и не ме е представил на тях)Просто винаги се чувствах на заден план, на второ или трето място. Остави ме сама и на Коледа и Нова Година. Но същевременно беше и много ревнив, заради разликата в годините ни. Мислеше си, че му изневерявам. Напиваше се често и тогава започваше да ме обижда. Няколко пъти е идвал на работа да ми прави скандали и да ме нарича с убидни епитети. Един път ме удари...Просто емоционално опустошителна връзка. Колкото се мразихме толкова и се обичахме. Имахме много страстни отношения, но и малко психясали... Един ден, малко след новогодишните празници миналата година решихме, че не можем повече да продължаваме тези отношения и аз се върнах вкъщи. Но пак, мина се не мина един месец и той започна да ми звъни, но този път вече нямаше да се закача. Постоянно звънеше. Чакаше ме пред входа. Един ден ми се обади неговата жена- искаше да се видим да поговорим. Видяхме се и хубаво си поговорихме. Оказа се, че той е лъгал и мен и нея. През месеците, в които бяхме заедно и ми се кълнеше, с нея са ходили на брачни консултанти и са работили за изглаждане на отношенията. Тя каза, че на нея също се клел, че я обича, че нямало друга, че мен бил оставил. В крайна сметка успях да се откача от този коловоз. Той от време на време пак ме търси, но вече не така често както преди. Излизахме наскоро на по кафе и пак ми се оплакваше, че не бил щастлив. Но то човек каквото сам си направи другите не могат да му направят. Жена му се оказа много приятна и по много отношения си приличаме. В трудният момент започнахме да споделяме една с друга и се сприятелихме.Но с времето си прекъснахме отношенията. За първи път разказвам тази история. На никой не съм споделяла (дори майка ми не знае за естеството на нашите отношения) Бях се затворила в себе си...А всики познати ми казваха да не се занимавам с него. Сякаш всеки беше надушил какво ще стане, само аз сляпата, не разбрах..и си изпатих...Окончателно не се виждаме от Март месец. От тогава насам имах още един партньор, но него така и не допуснах до себе си. Само сега се яви това момче, което наистина много харесвам и отношенията са ни прекрасни и той е прекрасен и сме много хубава двойка, но не ме оставя намира въпросът: "Какво ще се окаже този път" и "Какво не е наред, че всичко изглежда толкова перфектно" Затова ревнувам и се опасявам да не излиза с други. П.П. С тези си разсъждения съм на 22 години (но не мисля, че има голямо значение) Моля тези, които искат да осъждат и да се заяждат, да си замълчат.