Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Страхувам се, че той ще ме нарани

Страхувам се, че той ще ме нарани

Страхувам се, че той ще ме нарани
Наскоро(преди месец и половина) започнах отношения с един мъж. Нещата вървят страхотно. Виждаме се няколко пъти седмично и когато сме заедно, всичко си е на мястото.

С него се чувствам така, както не съм се чувствала досега, но след последните няколко връзки изпитвам панически ужас от нараняване. Просто много се привързвам към хората и в момента, в който им повярвам, те ме предават. Страх ме е, защото тъкмо успях да се събера след много тежка и емоционално изтощителна връзка.


Както казах по-горе, когато сме заедно се чувствам сигурно, но в няколкото дни, в които не го виждам, не могат да ми излязат от главата опасенията, че ще ме нарани.

Страхувам се, че той може би не е на същата вълна. Може би съм си въобразила някаква връзка, а той иска просто да се позабавлява малко. Всеки път, когато съм вкъщи си мисля да поговоря с него, но когато се видим просто всичко е страхотно и тези страхове избледняват, даже изчезват.

Не знам как да се отпусна. не знам как да поговоря с него без да го стресна(защото излизаме от скоро). . . не знам въобще дали има смисъл да говоря с него. . опасявам се също, че може да излиза и с други. . Просто не сме дефинирали отношенията си още, което ме притеснява, но пък може би е рано за определения. . просто не знам как да се отпусна. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (8)

Изпрати
дР
дР
28.12.2013 01:11
Не забравяй, ти си господарка на себе си, мислите се превръщат в чувства, а чувствата в действия. Единственото, което ТРЯБВА да направиш, е да НЕ ПРИБЪРЗВАШ. Следвай максимата - "Дай най-доброто на днешния ден" пък каквото стане! :)))
0
0
Sonia
Sonia
27.12.2013 22:13
Избави се от страховете си имаш проблем защото не си игурна в себе си.
0
0
neferet7
neferet7
27.12.2013 21:16
Един съвет мила...не се привързвай много в началото защото може да се разочароваш...не казвам да го зарежеш или нещо подобно а казвам че когато отношенията са ви по сериозни когато вече имате връзка тогава му се довери и така нататък...и да трябва много трудно да се доверяваш на някой щото така е по сигурно...та доверие не се печели лесно както му викат изисква се доста време за да се довериш на някой
0
0
М
М
28.11.2013 14:48
Никой за нищо не обвинявам. Ясно ми е, че всичко е в моята глава. Валя, за психолога сигурно си права. Може би имам нужда да поговоря със страничен човек. Сякаш съм станала негодна за нормални човешки отношения... Работата е там, че миналата година срещнах един по-възрастен мъж. Стартирахме някакви отношения и в един момент те се задълбочиха. Той ми говореше, че никога не бил изпитвал подобни чувства към някоя жена, на няколко пъти спомена, че искал да се ожени за мен, при това само няколко месеца след като се запознахме. Както всичко беше розово и прекрасно, един ден той ми каза, че има дете и жена, която го била изгонила от вкъщи малко преди да се запознаем, но постоянно се кълнеше, че всичко е приключило между тях и нямало за какво да се притеснявам( каква глупачка съм..аз му се доверих..)От този ден нататък спрях да се чувствам добре с него и поради тази причина му казах, че можем да имаме отношения само когато каже на жена си за мен( защото не исках да заставам между тях. Не исках да съм тази, заради която едно детенце няма да расте в нормална среда) Той се съгласи, отиде да говори с нея, да и кааже, че е влюбен в мен и т.н., но не се върна после. Изключи си телефона и просто изчезна. Останах в неведение за случващото се. Не знаех къде е и какво прави. Потърсих го на адреса му, но и там го нямаше. След няколко дни ми се обади, че се прибира при жена си и детето си. Голяма драма изживях. Спомням си, че не можех да спя вечер...Започнах да се осъзнавам малко по малко и той пак започна да ме търси. Всеки ден звънеше по телефона и в интернет ме причакваше.Обясняваше ми, че е допуснал жестока грешка, че не е трябвало да ме напуска, че е нещастен вкъщи и не можел да живее така и се разделяли вече окончателно. Та си търсел квартира и се изнасял. Покани ме да живея с него и аз пак му се вързах(просто наистина много наивна...) И така, преместих се при него, но още от първия ден започнаха скандали и неразбирателство. Не се чувствах добре от това, че има вече семейство...Всяка вечер ходеше при тях. Всеки почивен ден също. Никога не пожела да доведе детето вкъщи (явно така и не ме е представил на тях)Просто винаги се чувствах на заден план, на второ или трето място. Остави ме сама и на Коледа и Нова Година. Но същевременно беше и много ревнив, заради разликата в годините ни. Мислеше си, че му изневерявам. Напиваше се често и тогава започваше да ме обижда. Няколко пъти е идвал на работа да ми прави скандали и да ме нарича с убидни епитети. Един път ме удари...Просто емоционално опустошителна връзка. Колкото се мразихме толкова и се обичахме. Имахме много страстни отношения, но и малко психясали... Един ден, малко след новогодишните празници миналата година решихме, че не можем повече да продължаваме тези отношения и аз се върнах вкъщи. Но пак, мина се не мина един месец и той започна да ми звъни, но този път вече нямаше да се закача. Постоянно звънеше. Чакаше ме пред входа. Един ден ми се обади неговата жена- искаше да се видим да поговорим. Видяхме се и хубаво си поговорихме. Оказа се, че той е лъгал и мен и нея. През месеците, в които бяхме заедно и ми се кълнеше, с нея са ходили на брачни консултанти и са работили за изглаждане на отношенията. Тя каза, че на нея също се клел, че я обича, че нямало друга, че мен бил оставил. В крайна сметка успях да се откача от този коловоз. Той от време на време пак ме търси, но вече не така често както преди. Излизахме наскоро на по кафе и пак ми се оплакваше, че не бил щастлив. Но то човек каквото сам си направи другите не могат да му направят. Жена му се оказа много приятна и по много отношения си приличаме. В трудният момент започнахме да споделяме една с друга и се сприятелихме.Но с времето си прекъснахме отношенията. За първи път разказвам тази история. На никой не съм споделяла (дори майка ми не знае за естеството на нашите отношения) Бях се затворила в себе си...А всики познати ми казваха да не се занимавам с него. Сякаш всеки беше надушил какво ще стане, само аз сляпата, не разбрах..и си изпатих...Окончателно не се виждаме от Март месец. От тогава насам имах още един партньор, но него така и не допуснах до себе си.
Само сега се яви това момче, което наистина много харесвам и отношенията са ни прекрасни и той е прекрасен и сме много хубава двойка, но не ме оставя намира въпросът: "Какво ще се окаже този път" и "Какво не е наред, че всичко изглежда толкова перфектно"
Затова ревнувам и се опасявам да не излиза с други.
П.П. С тези си разсъждения съм на 22 години (но не мисля, че има голямо значение) Моля тези, които искат да осъждат и да се заяждат, да си замълчат.
0
0
Валя
Валя
28.11.2013 00:19
Я иди на психолог най-добре... или на психиатър.
0
0
Петър
Петър
25.11.2013 09:46
Мила ами тогава защо се срещате защо още от сега започваш да ревнуваш ( опасявам се също, че може да излиза и с други)..... това е ревност .какво трябва да дефинирате .интересно ми е на колко годинки си с тези разсъждения .
0
0
Svetla Stoqnova
Svetla Stoqnova
23.11.2013 18:22
Може би сте още рано за каквито и да е очаквания. Почакай още малко, в момента сте в период на опознаване, не избързвай. Ако след време когато ти вече си сигурна в него, той още си мълчи и не казва нищо за вашите отношения, тогава говори с него и го попитай какво ще правите, заедно ли сте, не сте ли и т.н.
0
0
ihtianderrr
ihtianderrr
23.11.2013 13:58
Никой никого не може да нарани (освен физически). Всеки сам наранява себе си. Ти си създаваш филма в който живееш. Даже го караш и той да те лъже да ти е още по-силна самоизмамата. Но когато филма свърши... тогава със сигурност ще обвиниш него заради своите си илюзии
2
0

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 9
55
42
32
20
10
Дай твоята оценка: