Моите коментари

Последния път когато бяхме заедно го попитах и за следваща вечер, дали е свободен и да се видим пак. Каза, че е свободен. Чаках да свърши работа и му писах, отговори ми след час, че играе видео игри с приятели. Нищо повече не казах, ядосах се. Уж се бяхме разбрали. Това стана преди три дена. Още нито ми се е обаждал, нито ми е писал. Сигурно ако не го направя аз, той няма да се сети

Исках да забравя бившия си. Нарани ме ужасно много и реших и аз да използвам някой. Не ми се получи, не мога.

Вчера му казах, че искам да се видим. Каза добре и че на другия ден ще се разберем. Доста чаках да се обади. Явно вече не иска да се виждаме. Разбирам го, аз по никакъв начин не показвам че ме привлича, защото не е така, а когато ме целува се дърпам. Беше ми ясно, че няма да ме търпи дълго така. Сега се радвам, че не ми се обади, така виждам нещата от друг ъгъл. Ако все пак реши, че иска да се видим ще му кажа повече да не ме търси. Притеснява ме дали това ще се случи, дали няма да започне да ме преследва. Знае къде живея, знае къде уча, къде ходя. Знае всичко. Наскоро когато четох подобни истории за момичета, които са влюбени в набори на баща си се чудех какво толкова им харесват, те нормални ли са?! Повече от очевидно е че ги използват и си казах, че няма как на мен да ми се случи подобно нещо. За пореден път живота така ме завъртя, че ме постави на място на което казвах, че никога няма да бъда. Знам, че съм само на 16, но наистина доста неща съм преживяла и за всяка грешка съм си плащала доста скъпо докато не си взема поука от нея. Аз така си обяснявам много неща, всичко което ми се случва е с някаква цел. Затова не занимавам родителите си, защото урока си е за мен. Благодаря на тези, които коментираха. Разбрах. Нямам повече работа с него

Лелеее дойде ми като гръм от ясно небе. Излъгал ме е за годините си. На 43 е

Отмъстителен е. Страх ме е от реакцията му. Не искам да ме унижава пред всички, може би и това е причина поради, която още съм с него.

А и ме притеснява как ще реагира, ако го зарежа. Просто е много силен характер и може да ми направи живота черен, ако пожелае. Горделив е и едва ли ще ми се размине току така, че съм го зарязала.

Не се занимавай с цигани! Всички са еднакви, без значение за какви се представят. От личен опит ти го казвам. Нито е първия нито последния. Сега ти се струва, че е единствен, но това далеч не е така. Забрави за него, за твое добро. :) Успех!

Е аз простих изневерява с Най-добрата ми приятелка. Беше преди 2 години и двете бяхме влюбени в него, а той се възползваше. Простих и на нея и на него. Тя си намери момче и не се занимава с "моето". Станахме си още по-близки. Но той не се промени. Бяхме заедно известно време, но като не бях с него се побърквах, с кого е, какво прави.ако ти можеш да се примириш с това и да не се измъчваш с такива въпроси когато не си с него-давай. Остана си същия, унижаваше ме пред приятелите си. Викаше, блъскаше. Не мога да кажа за твоя случай, но недей да прощаваш изневяра, ще свикне че му прощаваш и ще си прави каквото иска и ще знае че с 2 сладки приказки ще му простиш. Но все пак ти си решаваш, ти го познаваш, ние не може да ти кажем на 100% какво ще стане. Изборът е твой. Живота също. Успех! :)

Дойде ми. Благодаря на всички за съветите. :)

Сиса. Не знам какво те кара да мислиш, че са измислени. Но ще те помоля да престанеш,защото това,че не ти се е случвало не означава, че си го измислям. Историята е истинска.

Ако кажа на приятеля си, че искам да си купя тест ще ме помисли за луда. Той ми каза да бъда спокойна, пазил ме е. От няколко дни само това ми е в главата, не мога да се концентрирам. Имам чувството, че ще се побъркам. Ако има следващ път, независимо какво ще стане няма да му позволя да го правим без презерватив. Казвам 'следващ път' ,защото не съм сигурна, че искам да правя секс, страх ме е.

Не е измислица историята. Яд ме хваща на такива като теб, това че не си го преживял не го прави измислица. Знам, че не дава пет пари за мен, затова не го искам в живота си. Няма кого да помоля да й "смачка фасона" никой няма да се навие ,а и така ще си навлека още проблеми.

Правила съм го не веднъж, но тя не разбира, за нея аз съм виновната.

Опитвам се да го разкарам от живота си защото нищо хубаво не ми се случва с него, само проблеми. Но той не разбира, но дори и да го разкарам тя няма да ме остави. А и тя познава едни циганки и знаете какви са.

Ти хубаво знаеш какво е любов, а знаеш ли какво е болка? Болка от изневяра, от разбито сърце, от предателство?

Бях в същата ситуация. Отначало беше много мил, не можех да устоя на целувките и докосванията му, беше неописуемо, за първи път се чувствах така. Бях с него зад гърба на приятелка си. 2 месеца всичко беше добре, но после започнаха да ни забелязват и й казваха. С нея се скарахме, а той предпочете да остане с нея. Всички ме мислиха за каква ли не. А най-жалкото беше, че имах чувства към него, а за него аз бях развлечение, разнообразие, резерва. Осъзнах го много късно. Защото докато бях с него истината ми беше пред очите, а не исках да я видя. Така че не се забърквай, ще си развалиш приятелството, ще си разбиеш сърцето, и ще се унижиш. Нищо не печелиш, но определено губиш много. :)

Защото лекаря ми няма да ми обърне внимание. Изписва някви хапчета колкото да отбие номера. :)

Смисъл?