Здравей!Това,което си написала е много познато и близко и до мен самата.Опитвам се също да изляза от дупката,в която съм попаднала поради комплексни фактори,подобни на твоите.Не е лесно,но това,в което съм се убедила е,че за да имаме успех с отношенията в заобикялащия ни свят,трябва да се разберем със самите себе си.Да се заобичаме,да се опитаме да погледнем на ситуацията неутрално,безпристрастно,доколкото може, и да видим от тук нататък какво може да се направи.Много е трудно човек да се заобича,при положение,че не е познавал истинската любов, дори и в семейството,че не е имало кой да остане с него докрай в труден момент,или ако е останал,да си наясно,че е било от съжаление.Трудно е човек да открива смисъла да се бори,да вярва.Но не бива да се отказваме.Може би трябва да останеш насаме със себе си,да се приемеш такава каквато си и да си кажеш - "да,това съм аз,но какво пък толкова,нима е толкова страшно? "
Все още аз самата търся смисъла,опитвам се да продължа да вярвам в доброто в света.Никога не спрях да вярвам в едно обаче-че справим ли се със себе си,сами,въпреки болката,самоунищожението,ще се превърнем в много силни и помъдрели за живота хора.
Моите коментари