И аз съм така.. Чувствам се, точно както се чувстваш и ти. Нямам приятели, или по-точно нямам истински приятели. Чувствам се излишна и нежелана във всяка компания . Самочувствието ми е сринато, подценявам се все повече и повече. Имах дълга връзка с момче, което обичах от цялото си сърце, правех всичко за да се чувства щастлив с мен и след години ми каза, че трябва да се разделим,защото проблемът бил в мен, била съм егоист,гледала съм само за себе си. Родителите ми също като твоите ме имат за откачалка. Затворих се в себе си, подценявам се, страхувам се от всичко ново - от нови приятелства , от връзка, от работа, от хората! Чувствам , че никой не би имал нужда от мен за приятел,половинка или работодател, че никой не би ме харесал и не би намерил в мен доброто. А наистина съм добър човек! Винаги съм държала на приятелите , на любовта ми и на близките ми хора и съм правила всичко за тях . Но винаги кусурите бяха в мен. Явно сме в неправилна среда с неправилните хора.
Моите коментари