След толкова трудности продължавам напред!

Здравейте, искам да споделя и моята история с вас.

Баща ми и майка ми живели добре докато един ден се разболявам тежко от една нищо и никаква настинка. Цялото ми лице се изкривява. Майка ми ме изоставя и баща ми се връща при неговата майка, която живее под наем в общинско жилище. Както и да е аз се оправих, благодарение на баба и нейните супи.

Пораснах, започнах училище, искаха да ни изгонят от жилището в което живеем понеже било дадено на дядо ми. Той починал преди години и се оказва, че ние сме се самонастанили. Започнахме дело, което продължи 3години. Спечелихме, но ни дигнаха наема. . . Продължихме напред.

Станахна 17 години и се оказа, че имам киста на левия яйчник. Взеха ме п спешност в Пирогов, след една седмица на системи и на легло, ме пратиха вкъщи и казаха, че нямам нищо, че всичко се е изчистило и ми предписаха лекарства. ОК. Минаха няколко дена започнаха наново болките, че и по силни.

Прекарах две седмици вкъщи без да спя почти и без храна само течности. Взеха ме пак с линейка по спешност и ме закараха в Майчин дом, лекаря като ме прегледа каза, че понеже не е лекувано се е получила гной и всичко е в гной Оперираха ме.

След упойката като се събуждах, доктора каза, че е успял само десния яйчник да спаси, и че само инвитро мога да имам деца, но и това не е сигурно. ОК и това мина. Същата година баща ми получи инфаркт. Цялата лява страна остана парализирана. След 4 години почина докато спи. . . . След като баба загуби най малкото си дете(тате) загуби разсъдъка си. Болестта на Алцхаймер.

Като се прибирах от работа не можеше да ме разпознае, гонеше ме, заплашваше ме, че искам да и взема всичко. Един ден се прибрах и незнам как ама всички вещи, които имахме беше преместила в нейната стая и печката? ? ? от къде сили? ?

И така по мъките до 2012 година на 13 май почина в тежки мъки, с четири операций от рак. Останах сама. Потърсих сестра си ей така на майтап във фейсбук и я открих!

Запознах се с майка ми на 25 години, беше ми интересно, хубаво. След 3 месеца замина за Испания да работи, не съм я чувала или виждала от тогава и така, забрави за мен, отново. Продължавам да живея въпреки всичко.
И пак наскоро ми откриха киста на десния яйчник, искаха да ме оперират, но отказах.

Ходих по лекари всички бяха на мнение, че съм за операция. Накрая отидох в една много добра клиника и се оказа, че не съм за операция, сега съм на лекарства имам малко болки, но съм добре. Ще се върна на работа скоро и
ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД! ! ! ! !

Съжалявам, но не съм много добра в писането, просто исках да споделя моята история.