Първо искам да благодаря за отговорите и съветите. Колкото до истината, никога не съм му я спестявала, но когато за пореден път се опитах да му кажа,че се е оплел финансово и че трябва да измисли решение и да излезе от ситуацията, защото не може вечно да разчита на заеми. Отговорът беше : " Като не ти харесва, че съм затънал в заеми и че нямам пари, намери си някой с пари, вие жените и без това само парите търсите, ти ако ме обичаше, щеше да си с мен независимо колко пари имам и щеше да ми помагаш" Всеки път отговорът е един и същ и разговорът приключва. Когато се опитам да обясня, че просто имам нужда от стабилност и сигурност, отговорът е,че съм меркантилна и че не обичам човека заради него самия..
Точно това е проблемът,че когато му обясня,че трбяа да се справи веднъж завинаги с тези проблеми и на си стъпи на краката,защото аз очаквам от него като мъж да ми даде някаква сигурност,той ме обвинява,че съм материалистка и че търся само парите,свен това за него това,че мъжът трябва да е по-финансово стабилният и се грижи за семейството е отживелица.. щом жените сме искали да сме работещи жени,а не да стоим в куята, значи можем за издържаме семейство,според него
Здравей,преди 2 години преживях подобно нещо.Имах 5 годишна връзка с един човек и вече усещах,че нещата не вървят добре и скоро ще се разделим. Запознах се с друго момче,още не бях приключила старата си връзка, когато приключих връзката си с него. Няколко месеца по-късно разбрах,че съм бременна.Решението ми беше да направя аборт,бях убедена,че това е правилното решение,защото не знаех от кого е детето. Въпреки вече мина толкова време все още на моменти горчиво съжалявам за постъпката си,обземат ме моменти на тъга,депресия,дори гняв..когато се сетя,че съм отнела възможността на един човешки живот да се появи на бял свят. И до момента не мога да кажа дали решението ми е било правилно или не,тъй като в момента не съм нито с единия,нито с другия човек. Тези хора вече не са част от живота ми и може би ако бях родила това дете,сега щях да бъда самотна майка и това дете нямаше да познава баща си. Колкото и клиширано да звучи времето лекува всичко. Това със сигурност е нещо,което никога няма да забравиш,но дали ще позволиш това да разруши живота ти оттук нататък, зависи само от теб.Щом си взела това решение тогава,значи си преценила ситуацията и това е било най-правилното решение за момента,само ти знаеш как точно си се чувствала и какво те е подтикнало,но при всички положения,трябва да се научиш да живееш с тази мисъл без да чувстваш вина. Колкото до това как аборта се отразява на самия организъм,аз лично преминах през доста хормонални проблеми,които оставих да отминат от само себе си,но ако сега трябва да ти дам съвет,бих те посъветвала да отидеш на лекар. Надявам се поне малко да съм ти помогнала.
Моите коментари