Здравей,разбирам те напълно ,с една разлика,аз помня всяка частица от него,гласа му,всичко...
Не знам лек, защото все още търся,две години ще станат ,но няма ден в който да се събудя и той да не е първата ми мисъл.
Минах през ада,толкова много чувства,болка,гняв,безпомощност,копнеж,омраза,страст,съжаления и много много въпроси,на който нямам смислен отговор.
Опитах какво ли не,четох психология,само развитие,обърнах се към психолог,молех се на Бог,часове на ред,крещех му,че щом не иска да ни събере,поне да ми помогне да го забравя,но не...
Две години,по-късно,още не мога да го забравя,сторих всичко,което ме учеха,пробвах и техники и какво ли не,лек- никакъв.
Чакам и се надявам на чудо,искам пак да бъда усмихната и пълна с живот,но не става.
Казват,че времето лекува,аз чакам...
Това можеш да направиш да чакаш.. .
Моите коментари