ezine.bg»Споделени Истории»Раздяла»Омагьоса ли ме, още не мога да го забравя

Омагьоса ли ме, още не мога да го забравя

Омагьоса ли ме, още не мога да го забравя
Никога не съм си падала по връзките. Не съм била лишавана от мъжко внимание, даже доста често ми идваха в повече, но винаги съм имала по-сериозни приоритети от това да се "пробвам" с някого, "пък каквото стане". В момента съм на 20г. , а преди година срещнах първата си любов. Първият мъж. Допреди това винаги слушах разума пред сърцето и никога не се бях втурвала в безразборни връзки. Успях за една година да го опозная, макар и виртуално, тъй като живяхме на близо 400км. един от друг и на живо единствено се запознахме и прекарахме малко време заедно. Страхотен човек. Не бях срещала друг като него. И никак не го приемах като любов, даже напротив - невероятен приятел и уважаван от мен човек.

Най-после успяхме да се видим и още съвсем в началото започнахме страстна връзка. Връзка, която никога не бях изживявала. В него виждах повече от сигурност и любов. Просто бях обезумяла! Казах си "Ма*ната му" и се реших да рискувам с него. Шестото ми чувство ми подсказваше, че този човек няма как да ме нарани и. . . това е "ТОЙ".

Заживяхме заедно. Планирахме бъдещето и повече от добре се разбирахме. Така се случи, че твърде много се влюбих, а това явно ми личеше, че той започна да ме "изпитва" и да ме кара да му се доказвам. Правех всичко, за което човек може да се сети. Рязко нещата просто приключиха. В очите му тръпка не видях, нито някога пожела да поговорим за това какво чувства. Просто приключи с израза "Какво толко - ние само пробвахме". Отхвърли ме, съответно достойнството ми не можа да понесе да остана и се изнесох. Върнах се в родния си град с разбито сърце и горещи, парещи сълзи, че така и не успях да разбера "какво не ми е наред".

Както и да е. Всичко това сигурно звучи на мнозина познато до болка. Типичната раздяла. Проблемът обаче е следния - на практика бях с него едва 3 месеца! ! ! Само 3 месеца, по д*волите! ! ! А година и нещо по-късно, аз все още го чувствам и плача за него! Кой го държи толкова време една раздяла? Още повече от толкова мимолетна връзка! Най-интересното е, че много хора биха изпитали същото, ако си пишат с този човек, или се засичат по улиците, в службата. . . С него сме на 400км. един от друг, без телефони, без социални мрежи и друг тип връзки. Въобще не знам какво се случва с него. Гласа му много отдавна забравих. Лицето му ми е мъгляво в паметта. Но ми държи топло на сърцето толкова време. Напуснах България, за да го преживея. Донякъде успях. Поне вече не плача всеки ден, а само веднъж седмично. Но това, че го сънувам всяка нощ сигурно е нещо нормално? ? ? И то все в най-хубавата му светлина! Съсипвам се!

Знам, че "клин клин избива". Срещнах други симпатяги. Но само за по кафе, последвано от "блокиране". Не мога да погледна друг мъж! Чувствам, че имам въображаема връзка с бившия ми и ако залитна по друг мъж, ще се чувствам омърсена! Как да срещна новия "клин", като сама не мога да се разделя със стария. . . Всичко свързвам с него и само той ми е в главата: в актьорите, в песните. . . Само 3 месеца връзка! Налудничаво е и имам чувството, че е успял много умело да ме омагьоса. Браво на силния пол (и аплодисменти идват тук)! Да подчертая, че той бе с 11г. по-възрастен от мен.

Моля за съвет. Специално моля по-опитните дами. Как преодоляхте първия мъж в живота си?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (7)

Изпрати
Потребител#266880
Здравей,разбирам те напълно ,с една разлика,аз помня всяка частица от него,гласа му,всичко...
Не знам лек, защото все още търся,две години ще станат ,но няма ден в който да се събудя и той да не е първата ми мисъл.
Минах през ада,толкова много чувства,болка,гняв,безпомощност,копнеж,омраза,страст,съжаления и много много въпроси,на който нямам смислен отговор.
Опитах какво ли не,четох психология,само развитие,обърнах се към психолог,молех се на Бог,часове на ред,крещех му,че щом не иска да ни събере,поне да ми помогне да го забравя,но не...
Две години,по-късно,още не мога да го забравя,сторих всичко,което ме учеха,пробвах и техники и какво ли не,лек- никакъв.
Чакам и се надявам на чудо,искам пак да бъда усмихната и пълна с живот,но не става.
Казват,че времето лекува,аз чакам...
Това можеш да направиш да чакаш.. .
3
0
дР
дР
16.09.2014 03:54
ще ти цитирам откъс от филм
"-Обичам го...
-Обичай го!
- Липсва ми...
-Нека ти липсва!
-Но какво мога да направя...
-Всеки път щом си помислиш за него, пращай му любов и светлина, а после го остави!" (Яж, моли се и обичай.)
Ти определяш времето, за което ще го преодолееш. Колкото повече се забавиш, толкова повече ще загубиш.Аз съм губила 4 години, губила съм и 2, а след това и още 1, на практика минаха 7 преди отново да го срещна, онзи първият. И знаеш ли какво научих - Никога не позволявай на някого да те обича по-малко, отколкото ти обичаш себе си! Не живей за отминалите моменти. Знам, че са били най-щастливите ти досега, но ще има и по-щастливи и тогава, човекът с когото ги създаваш ще остане с теб!
7
5
panterita
panterita
15.09.2014 09:49
Здравей, историята ти ми е болезнено позната...Аз също съм на 20.Преди близо девет месеца преживях почти същото...Бях 6 месеца с човек, който ме накара да преживея неща, за които дори не бях си и мечтала...Летях в облаците от щастие. И изведнъж край! Всичко свърши, толкова неочаквано, че не знаех дали да вярвам...И ето ме мен, 9 месеца по-късно аз все още не мога да погледна друг. Също като теб се чувства омърсена всеки път, когато ме докосне друг. На мен също ми разправят теории от сорта, че "клин, клин избива"...Не е вярно, да знаеш...И аз всеки ден живея с мисълта за него, макар да не го виждам...С тази разлика, че ние поне по телефона се чуваме понякога...Но само толкова, от което аз се чувствам още по-разбита, защото надеждата да бъдем заедно пламва всеки път с още по-голяма сила. Моят мъж беше с 16 години по-голям от мен...Знам какво изпитваш. Много хора не разбират момичетата, които се влюбват в по-големи мъже, защото не са го преживели. Истината е, че тези мъже знаят как да се държат, а не са хлапаци. Именно за това ние с теб не можем да си представим, че с друг бихме изпитали същото...Защото веднъж сме се докоснали до щастието и то ни е било отнето. А според мен, истинската любов идва веднъж в живота като буря, разтърсва те из основи и си тръгва. Нашата любов е била тази и друга такава вече няма да има...Поне за мен съм сигурна...
5
5
Ивана
Ивана
22.08.2014 15:52
Надпис на скала: Когато богатите четат този надпис - те плачат, когато бедните го четат - те се радват. А на скалата пишело - ''И това ще мине!'' :) Успех!
3
3
alexis
alexis
17.08.2014 02:01
Една от връзките ми бе за точно 3 месеца,беше преди 3 години и все още го обичам и ще остане завинаги най-голямата ми любов,както и аз за него,но просто обстоятелствата не ни позволяват да сме заедно и го знаем,затова 3 години по-късно сме най-ценния човек един на друг. Та 3 месеца реално са много малко,но могат да променят целият ти живот.
3
2
anonymous
anonymous
16.08.2014 06:42
Аз не разбрах какво значение има, че е с 11 години по-голям, за какви аплодисменти въобще става въпрос... Той не е имал мъжеството дори да ти каже защо е скъсал с теб, ти го величаеш. Имаш нужда от по-чести срещи с конкретен човек, от едно кафе няма да се влюбиш и по-добре е да започнете като просто приятели, защото очевидно не искаш да прибързваш.
3
2
az
az
15.08.2014 23:52
На кратко нама да е лесно съжалявам:-( ! Но все пак ти стискам палци .Нали знаеш след бурята винаги изгрява слънце!
6
2

Рейтинг

4
Общо 4 гласували
5 1
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка: