Омагьоса ли ме, още не мога да го забравя

Никога не съм си падала по връзките. Не съм била лишавана от мъжко внимание, даже доста често ми идваха в повече, но винаги съм имала по-сериозни приоритети от това да се "пробвам" с някого, "пък каквото стане". В момента съм на 20г. , а преди година срещнах първата си любов. Първият мъж. Допреди това винаги слушах разума пред сърцето и никога не се бях втурвала в безразборни връзки. Успях за една година да го опозная, макар и виртуално, тъй като живяхме на близо 400км. един от друг и на живо единствено се запознахме и прекарахме малко време заедно. Страхотен човек. Не бях срещала друг като него. И никак не го приемах като любов, даже напротив - невероятен приятел и уважаван от мен човек.

Най-после успяхме да се видим и още съвсем в началото започнахме страстна връзка. Връзка, която никога не бях изживявала. В него виждах повече от сигурност и любов. Просто бях обезумяла! Казах си "Ма*ната му" и се реших да рискувам с него. Шестото ми чувство ми подсказваше, че този човек няма как да ме нарани и. . . това е "ТОЙ".

Заживяхме заедно. Планирахме бъдещето и повече от добре се разбирахме. Така се случи, че твърде много се влюбих, а това явно ми личеше, че той започна да ме "изпитва" и да ме кара да му се доказвам. Правех всичко, за което човек може да се сети. Рязко нещата просто приключиха. В очите му тръпка не видях, нито някога пожела да поговорим за това какво чувства. Просто приключи с израза "Какво толко - ние само пробвахме". Отхвърли ме, съответно достойнството ми не можа да понесе да остана и се изнесох. Върнах се в родния си град с разбито сърце и горещи, парещи сълзи, че така и не успях да разбера "какво не ми е наред".

Както и да е. Всичко това сигурно звучи на мнозина познато до болка. Типичната раздяла. Проблемът обаче е следния - на практика бях с него едва 3 месеца! ! ! Само 3 месеца, по д*волите! ! ! А година и нещо по-късно, аз все още го чувствам и плача за него! Кой го държи толкова време една раздяла? Още повече от толкова мимолетна връзка! Най-интересното е, че много хора биха изпитали същото, ако си пишат с този човек, или се засичат по улиците, в службата. . . С него сме на 400км. един от друг, без телефони, без социални мрежи и друг тип връзки. Въобще не знам какво се случва с него. Гласа му много отдавна забравих. Лицето му ми е мъгляво в паметта. Но ми държи топло на сърцето толкова време. Напуснах България, за да го преживея. Донякъде успях. Поне вече не плача всеки ден, а само веднъж седмично. Но това, че го сънувам всяка нощ сигурно е нещо нормално? ? ? И то все в най-хубавата му светлина! Съсипвам се!

Знам, че "клин клин избива". Срещнах други симпатяги. Но само за по кафе, последвано от "блокиране". Не мога да погледна друг мъж! Чувствам, че имам въображаема връзка с бившия ми и ако залитна по друг мъж, ще се чувствам омърсена! Как да срещна новия "клин", като сама не мога да се разделя със стария. . . Всичко свързвам с него и само той ми е в главата: в актьорите, в песните. . . Само 3 месеца връзка! Налудничаво е и имам чувството, че е успял много умело да ме омагьоса. Браво на силния пол (и аплодисменти идват тук)! Да подчертая, че той бе с 11г. по-възрастен от мен.

Моля за съвет. Специално моля по-опитните дами. Как преодоляхте първия мъж в живота си?