Харесвам по-малко момче

Здравейте на всички. Първо искам да се извиня за хаотичния начин, по който ще ви споделя всичко, и освен това на кратко. Но това е, защото всъщност историята е кратка и хаотична.

Всичко започна това лято(изпълнено с емоции както знаете), когато моята "приятелка" ме запозна с нейни двама приятели.

Излизахме в продължение на известно време допаднахме си, и така бързо решихме да заминем на море заедно. Наистина прекарахме си страхотно. Аз лично никога не бях изживявала подобни и най-вече безгрижни моменти.

Но какво всъщност се случи ? Въпростните две момчета са коренно противоположни и едното, от които ми привлече вниманието. Както предполагам, се досещате вече го допуснах до себе си, в пълния смисъл на думата.

Преспах с него неведнъж, хлътнах в човек, който си представях, че е, но за съжаление разбрах какъв всъщност е в края на ваканцията ни.

Разочарова ме, нарани ме и ми показа най - открито, че ме е използвал, и то всичко това в последните ни ден, два престой.И така обаче другото момче беше хлътнало в приятелката ми, която всъщност е това 1:1 с момчето което ме нарани.

Тоест твърде отворена, забавна, безразлична, с високо самочувствие и т.н. Почти през цялото време потърпевшите добряци(аз и другото момче) тайно си споделяхме колко сме наивни в ситуациите с настоящите си половинки и колко се отличаваме от тях,и толкова още неща.

Сякаш бяхме твърде искрени един към друг и докато половинките ни се размотаваха с фотоапарат, сигурни в себе си колко са красиви и как няма равни на тях, ние не спирахме да говорим за какви ли не неща.

И смея да кажа, че си приличаме адски много и в повечето неща мислим еднакво. Еднакво чувствителни сме, еднакво ни пука за много неща, еднакво сме отпуснати един към друг, въпреки малкото време, от което се познаваме.

Но държа да отбележа до него момент, а и до скоро се държахме наистина приятелски един към друг. Станахме големи приятели, като се уважаваме наистина много, споделяме си всичко и т.н.

Но ето дойде момента, в който току що получих съобщения от него. Видяхме се снощи и говорихме отново много и за всичко. Говорихме как би било хубаво, ако на Коледа не си сам, а си с някой сгушен на центъра на града пред красивата празнична елха.

И как и двамата сте с пухкави шалчета и топли ръкавички, и как очите ви блестят от отразяващите се лампички. Така ето вече съм и разплакана, съжалявам страшно много, че пиша по този начин объркано, но така се чувствам. Неудобно и изплашена.

Та във въпросните съобщения, които получих от него пише, че след срещата ни е мислил много. И не само тогава, но смята, че си заслужава да бъде с мен,и иска да му дам шанс.

И как трябвало на морето да бъдем аз и той и да не страдаме, и че сме подходящи един за друг. И така това е историята ми. Страхувам се, защото първо историята и запознанството между нас вече разбрахте как стана и се получи, а и другото нещо, което е аз съм на 21 години а той е с две години по-малък от мен.

Объркана съм, искам да бъда с него, но се притеснявам, не искам всичките му познати, които знам от него какви са да му говорят: "Какво правиш с нея, тя е на 21, луд ли си зарежи я, млад си, живей си живота, има толкова жени, възползвай се и т.н."

Това ще ме съсипе, а знам, че когато обичам и искам да съм с някой, давам всичко от себе си. Това е, което исках да споделя с вас тези, които споделят и прочитат историите.

Правя го за първи път, просто ми се насъбра много в последно време, а и почти съм без приятели. Твърде много се разочаровах и се нуждая да споделя поне нещо.

Много ви моля, ако поне малко някой ме разбере, кажете ми какво да направя, страхувам се да не сгреша, не искам отново да страдам и съжалявам.

А освен всичко, трябва да се срещнем и говорим, и може би решим какво ще правим след два дни, а аз не знам, не знам и ще полудея. Моля ви, помогнете ми.