Харесвам момчета, което моята най-добра приятелка харесва

И на мен ми се е случвало. Веднъж излезнахме аз, най-добрата ми приятелка и едно момче. Аз и споделих, че той е сладък и може би започвам да го харесвам, а тя каза „О, не може да бъде и аз го харесвам!“ Бях много объркана и реших да спра да го харесвам в името на нашето приятелство, но пък как да спра да го харесвам, човек не избира в кого да се влюби нали? В последствие тя започна да излиза нарочно само с него, да му се натиска и накаря дори ме за*ба заради него, само и само да ме дразни. Аз и казах, че ако ми беше истинска приятелка нямаше да ме зареже така и нямаше да се скараме за едно момче. В крайна сметка с момичето се оправихме, а с момчето се скарахме. Моят съвет е да не губите приятеството си само заради едно момче. Сподели и за чувствата си, тя ще те разбере със сигурност, защото тя знае какво ти е.

И при мен е същото,но разбрах че го харесвам само да мога да и натрия носа ако се получи нещо. Нищо сериозно спокойно.

Ако търсиш истинската причина тя се нарича завист гордост ичувство за малоценност постарайсе да се пребориш с тях ще си решиш проблема

Порастни ...

точно навреме усещаш "жената-хищник" в себе си, ЗАПОМНИ, че ако не си изградиш железния принцип: "гаджето, съпругът /па дори и бивш/ на моята приятелка, за мен е забранен обект за лов!", НИКОГА в живота си НЯМА ДА ИМАШ ПРИЯТЕЛКА.
Нали за това си човешко същество, да следваш разум и морал, а не дивия си инстинкт. Ще ти разкажа от опит: Когато се омъжих за първия си съпруг, приятелки, колежки и де що е фуста лепваха по него. След време като се разведох с него, интересът и мераците изчезнаха. Тогава разбрах...мацките всъщност, подгонени от същия този инстинкт, са се съревновавали с мен...бях доста красива. С втория си съпруг, не допуснах грешката да се разведа...просто го напуснах за по-дълъг период от време, за да прецени доколко женския интерес към персоната му се дължи на неговите качества. А познай дали след една година роякът винени мушици около него кръжеше:)
Зная, че си само на 13 години, но ако можеш запомни писанието ми за....някога:)

Мили деца, на 13 години сте, защо не си изживеете детството, а сте седнали да се затормозявате психически с разни любовни терзания? Животът е пред вас. Любовта няма да ви избяга, но детството ще го направи със сигурност. Тепърва ще се влюбвате и разлюбвате, но не започвайте с това още на 13 години.

На 13 не е любов,по-скоро е тръпка и желание.Вярно изказвам се по много глупав начин,но знай,че приятели няма да намериш,а не си струва да ги загубиш,заради момиче или момче,като не се знае колко ще бъдете заедно.Според мен,цени приятелите си,а другото само по себе си ще се случи.

И аз съм в същото положение , но обратното :(( -.- приема ме съвети ! :(