Той ме излъга , аз се поддадох и се влюбих

Ох, как да започна. Запознахме се лятото, на морето, имахме общ приятел. Момчето, в което се влюбих в последствие, споделил на моята приятелка, че е влюбен в мен.

От начало въобще не обърнах внимание, като говорих с приятелката ми, но на другия ден тя ми го повтори и ми каза, че го е попитала дали е сериозен, дали наистина е влюбен и той и отг - да сериозно.

Вечерта с това момче отидохме на дискотека и се напихме, после се бяхме разбрали, да отидем да гледаме изгрева, (не се стигна до него де, ама айде :blush: ). След дискотеката реших, че ми се ходи до тоалетна и отидохме с него до квартирата ми.

Бях с чисти намерения. Влезнахме и аз отидох до банята, а той седна на дивана. После като излезнах, него го нямаше и го потърсих, той бил на терасата, доближих се до него и му викам - айде няма ли да ходим да гледаме изгрева..

Той ме дръпна, започнахме да се целуваме и от там знаете, какво следва... :blush:. Всичко беше много хубаво, каза ми, че се е влюбил от пръв поглед в мен, даже ми го повтаряше много пъти, комплименти получавах и т.н ... както и да е.

Когато се върнахме, продължихме връзката, обаче започнаха доста съмнителни неща да се случват, я ми се обади я не, я се видим 1 ден, после след 2 дена, ей такива (според мен, ако човек е наистина влюбен ще иска да се чува и вижда с половинката си всеки божи ден... нали).

После най-лошата новина беше, че ще заминава за чужбина, да работи, останах без думи. Аз си мислех: ок де, ще заминава сега, сигурно повече ще иска да се виждаме, но уви не стана така.

Даже последната вечер ме излага, че ще имат гости и за това не може да се измъкне, каза че ще ми звънне да потвърди, дали ще излезнем, дали не, така и не звънна.

На другия ден разбрах от моята приятелка, че бил с тях, т.е с нейния приятел и, с нея у приятеля и. След това като замина, я влезне в скайп я не, я ми се обади я не.

Като си говорихме той повече от - да, не, не знам или някакви такива с една дума отговори получавах, нищо не ми споделяше, като го питам нещо отговаряше уклончиво, не ми даваше обяснения, за някои негови действия.

После се върна в БГ и ми звънна и каза, че утре ще се видим, но не стана така, думите му бяха - колата няма застраховка. :n: Това беше капака и аз му викам: - добре след 2 седмици, дали ще се видим... и той вика: може и утре.

Аз се ядосах, той вика: кажи нещо де... и аз: не ми се говори... и си затворихме. От тогава не сме се чували, нито аз му звъня, нито той на мен (2 седмици вече). Това е моята история!!!

p.s Винаги съм подозирала, че нещо не е наред, но си затварях очите, просто вярвах в нещо, което беше мираж... :cry: