Връзка от разстояние
Здравейте! Ето я и моята история . . .
Момиче съм, на 17 години, живея в малък град. От около година имам връзка с момче, което е с 2 години по - голямо от мен.
Всичко започна като летен флирт, след това нещата станаха по - сложни. Няколко пъти се събирахме и разделяхме, но накрая осъзнахме, че не можем един без друг. Проблемът е, че той кандидатства във военно училище и го приеха. Сега може да си идва веднъж, най - много два пъти в месеца. И на двамата ни е много тежко. Той казва, че можем да се справим, но аз не съм толкова сигурна.
Колкото и да го обичам, има моменти, в които искам той да е до мен и да ме подкрепи, а не само да се чуваме по телефона.
Как мислите, трябва ли да продължа с връзка, в която не се чувствам комфортно на 100% колкото и много да го обичам, или да загърбя всички спомени и чувства, които имам и да се опитам да продължа?
Момиче съм, на 17 години, живея в малък град. От около година имам връзка с момче, което е с 2 години по - голямо от мен.
Всичко започна като летен флирт, след това нещата станаха по - сложни. Няколко пъти се събирахме и разделяхме, но накрая осъзнахме, че не можем един без друг. Проблемът е, че той кандидатства във военно училище и го приеха. Сега може да си идва веднъж, най - много два пъти в месеца. И на двамата ни е много тежко. Той казва, че можем да се справим, но аз не съм толкова сигурна.
Колкото и да го обичам, има моменти, в които искам той да е до мен и да ме подкрепи, а не само да се чуваме по телефона.
Как мислите, трябва ли да продължа с връзка, в която не се чувствам комфортно на 100% колкото и много да го обичам, или да загърбя всички спомени и чувства, които имам и да се опитам да продължа?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (6)
Изпрати
Ако наистина се обичате и държите един на друг ще се справите. Аз поддържах връзка на доста по-голямо разстояние 2 години, и днес си имаме дете, но не е никак лесно. Късмет
0
0
Ако много го обичаше, нямаше да се чувстваш некомфортно! От опит мога да ти кажа, че връзките от разстояние имат своята прелест. Когато чувствата са взаимни и има огромно желание от двете страни, това е несравнимо щастие. Не мога по-точно да го опиша накратко, с две думи трябва да се изживее!!! Успех, kiikii!
1
0
В никакъв случай не се отказвай от него - разбира се ако чувствата ти са силни! Аз бях в същата ситуация,само че заминаващата бях аз.След година прекарана в телефонни разговори,смс-и и постоянни пътувания ту аз,ту той.. той кандидатства в София и вече от 2год сме заедно. Всичко зависи само и единствено от вас и вашата любов! Успех!
2
0
В кой град са го приели? Ако е близо до твоя, може да му ходиш на гости :)
0
0
С приятеля ми подкарахме 3 година заедно. И двамата сме от Варна но той учи в София.
Когато се събрахме знаех, че учи там и че ще е трудно... но реших да опитам и да се насладя на хубавите моменти, макар и малко... отколкото никога да не бях пробвала и не съжалявам.
Имаме безплатни минути-чуваме се, имаме скайп-пускаме камерите и се виждаме. Дори понякога си помагаме и за университета.
Приятеля ти има възможност да се пребира по 1-2 пъти в месеца, а моя се пребира през 2-3 месеца. Радваме се на едно пусто лято и празници.
Така чееее отдай се на чуствата си, изживей я тази любов и не се насилвай да забравиш нещо, което не си изживяла. Радвай се на малките моменти. Дори смея да твърдя, че тези връзки са най-силни, защото така виждам, че когато искам да се чуя с него... той ще ме изслуша макар и на 500км. Когато сме заедно се наслаждаваме на макс... на всяка прегръдка, на всяка усмивка и всяка целувка и тогава просто времето е спряло и сме си само аз и той.
И така... изживей си я на макс. Ако се обичате и си вярвате всичко ще е наред.
Упсех :)
Когато се събрахме знаех, че учи там и че ще е трудно... но реших да опитам и да се насладя на хубавите моменти, макар и малко... отколкото никога да не бях пробвала и не съжалявам.
Имаме безплатни минути-чуваме се, имаме скайп-пускаме камерите и се виждаме. Дори понякога си помагаме и за университета.
Приятеля ти има възможност да се пребира по 1-2 пъти в месеца, а моя се пребира през 2-3 месеца. Радваме се на едно пусто лято и празници.
Така чееее отдай се на чуствата си, изживей я тази любов и не се насилвай да забравиш нещо, което не си изживяла. Радвай се на малките моменти. Дори смея да твърдя, че тези връзки са най-силни, защото така виждам, че когато искам да се чуя с него... той ще ме изслуша макар и на 500км. Когато сме заедно се наслаждаваме на макс... на всяка прегръдка, на всяка усмивка и всяка целувка и тогава просто времето е спряло и сме си само аз и той.
И така... изживей си я на макс. Ако се обичате и си вярвате всичко ще е наред.
Упсех :)
1
0
Много трудно може някой да ти даде съвет, въпроса е да се вслушаш в сърцето си. Вярно е че много от връзките от разстояние не успяват да просъществуват, но всяка е уникална и никога не се знае. Той ти е казал, че иска да продължи и сега е твой ред да решииш. Да трудно е и понякога се изисква време или воля, но никой неможе да застане на твоето място и да почувства това което ти чувстваш за това и никой неможе да ти даде съвет. Решението е твое, надявам се всичко да се нареди.
1
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
52
42
30
20
10
Дай твоята оценка: