Връзка от разстояние
редакция:
АнонименНовак
Здравейте! Ето я и моята история . . .
Момиче съм, на 17 години, живея в малък град. От около година имам връзка с момче, което е с 2 години по - голямо от мен.
Всичко започна като летен флирт, след това нещата станаха по - сложни. Няколко пъти се събирахме и разделяхме, но накрая осъзнахме, че не можем един без друг. Проблемът е, че той кандидатства във военно училище и го приеха. Сега може да си идва веднъж, най - много два пъти в месеца. И на двамата ни е много тежко. Той казва, че можем да се справим, но аз не съм толкова сигурна.
Колкото и да го обичам, има моменти, в които искам той да е до мен и да ме подкрепи, а не само да се чуваме по телефона.
Как мислите, трябва ли да продължа с връзка, в която не се чувствам комфортно на 100% колкото и много да го обичам, или да загърбя всички спомени и чувства, които имам и да се опитам да продължа?
Момиче съм, на 17 години, живея в малък град. От около година имам връзка с момче, което е с 2 години по - голямо от мен.
Всичко започна като летен флирт, след това нещата станаха по - сложни. Няколко пъти се събирахме и разделяхме, но накрая осъзнахме, че не можем един без друг. Проблемът е, че той кандидатства във военно училище и го приеха. Сега може да си идва веднъж, най - много два пъти в месеца. И на двамата ни е много тежко. Той казва, че можем да се справим, но аз не съм толкова сигурна.
Колкото и да го обичам, има моменти, в които искам той да е до мен и да ме подкрепи, а не само да се чуваме по телефона.
Как мислите, трябва ли да продължа с връзка, в която не се чувствам комфортно на 100% колкото и много да го обичам, или да загърбя всички спомени и чувства, които имам и да се опитам да продължа?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
52
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Когато се събрахме знаех, че учи там и че ще е трудно... но реших да опитам и да се насладя на хубавите моменти, макар и малко... отколкото никога да не бях пробвала и не съжалявам.
Имаме безплатни минути-чуваме се, имаме скайп-пускаме камерите и се виждаме. Дори понякога си помагаме и за университета.
Приятеля ти има възможност да се пребира по 1-2 пъти в месеца, а моя се пребира през 2-3 месеца. Радваме се на едно пусто лято и празници.
Така чееее отдай се на чуствата си, изживей я тази любов и не се насилвай да забравиш нещо, което не си изживяла. Радвай се на малките моменти. Дори смея да твърдя, че тези връзки са най-силни, защото така виждам, че когато искам да се чуя с него... той ще ме изслуша макар и на 500км. Когато сме заедно се наслаждаваме на макс... на всяка прегръдка, на всяка усмивка и всяка целувка и тогава просто времето е спряло и сме си само аз и той.
И така... изживей си я на макс. Ако се обичате и си вярвате всичко ще е наред.
Упсех :)